Екипът се струпа зад гърба на Флик. Той каза на Мадисън:
— Шефе, трябва да се разпръснем, за да откраднем някакви транспортни средства.
Мадисън обаче се взираше надолу по булеварда.
Откъм източната порта приближаваше процесия, заобиколена и охранявана от множество бунтовнически отряди, която се беше насочила към Императорския дворец. В центъра й няколко бунтовника носеха на поставка голям контейнер с размерите на ковчег, който беше покрит с капак. Пред него вървеше принц Мортиай, придружаван от двама офицери от бунтовниците. В групата присъстваха и няколко адмирали от Флота, както и генерали от Армията. Хайти Хелър и графиня Крек помагаха на Прахд да носи бутилки с тръби, които водеха към контейнера.
И най-отзад, следвайки ги с изваден бластерен пистолет и като оглеждаше дворците, покрай които минаваха нащрек за някакви вероятни снайперисти, вървеше Джетеро Хелър!
Мадисън каза:
— Това е ТОЙ! О, Боже, накрая той е откраднал една цяла империя! Трябва да отразя това!
Флик подръпна тревожно ръкава му.
— За Бога, шефе, да се омитаме оттук! Имам две хиляди лични пластинки! Можем да изчезнем съвсем! Никой няма да успее да ни открие!
Мадисън отвърна с широко отворени очи:
— Свети Боже, помисли си за заглавията! Трийсет и два пункта ПРЕСТЪПНИК ОТКРАДВА КОНФЕДЕРАЦИЯТА! Режисьор! Хващайте се с екипа ти на работа! Включете камерите директно в канала на „Вътрешен обзор“ по радиото. СНИМАЙТЕ ТАЗИ ПРОЦЕСИЯ!
Режисьорът веднага схвана идеята и започна да раздава нареждания. Целият екип започна да се приготвя.
Даже журналистите грабнаха тефтерите си, за да драснат по няколко реда за евентуални статии.
Флик сграбчи Мадисън за ръката.
— Шефе, това е лудост! Ако разберат, че сме от Апарата, ще ни избият!
Мадисън се откопчи от него. В очите му гореше див, въодушевен пламък.
Той го НАПРАВИ най-накрая! Това е паспортът ми за пътуването към славата!
Репортерите се приближиха до процесията и започнаха да разпитват за имената. Момичетата от цирка хукнаха да оправят шапките на генералите и адмиралите. Един от гримьорите посипа малко пудра върху лицето на Мортиай. Общите работници включиха прожектори към процесията. Лампичките на камерите замигаха. Бяха се включили към главния канал на „Вътрешен обзор“ за Конфедерацията.
— Това се предава за вас на живо, на живо, на живо от Палас сити! — извика Мадисън по един отделен микрофон, без да го чуват хората от процесията, но чуван от всички останали на Волтар. — Наблюдавате триумфалното влизане на обявения извън закона Джетеро Хелър в Императорския дворец. Изключително! На живо! На живо! На живо!
— С нас е свършено, свършено, свършено — изстена Флик.
Глава пета
От Кралския коридор трябваше да бъдат махнати телата на двама генерали, преди да може да продължи процесията. Режисьорът забрани да бъдат докосвани, преди да може да ги снима отблизо. След това направи един дълъг кадър от голямото Кралско преддверие: там лежаха още две тела. Едва тогава той постави хората от екипа си на съответните места и разреши на процесията да продължи.
Режисьорът реши, че картината ще е по-драматична, ако трима от бунтовниците грабнат голямото каменно бюро, застанат пред вратата на спалнята и го запратят към нея. Не му хареса как го направиха първия път и докато една камера снимаше чакащите адмирали и генерали, накара общите работници да поставят бюрото отново на мястото му.
— Сега на лицата ви да има отвращение! — нареди той и бунтовниците направиха повторението с гръм и трясък. Получи се много добре!
Мадисън прошушна някакви инструкции на режисьора и той направи дори кадър как влиза Хелър. В коментаторския си микрофон Мадисън каза:
— Престъпникът Хелър посещава мястото на престъплението си по отвличането.
Отново прошушна някакви инструкции на режисьора, който след това посочи на Хелър, че изкривеният му жезъл все още лежи на пода. Хелър го вдигна, докато една камера снимаше в наклонено положение.
— Я виж ти, виж ти, жезълът ми — каза Хелър.
— Великолепно — рече режисьорът като му направи комплимент за актьорското му майсторство и приближи една камера, за да снима отблизо краткото посвещение.
— Престъпникът признава отвличането — говореше Мадисън в коментаторския си микрофон. — Признава, че доказателството, останало на мястото на престъплението, е негово.