Той стовари юмрука си върху масата.
— Една планета, наречена Блито-3, Земята! НАС СА НИ ЗАВЛАДЕЛИ!
Мортиай се изпъна. Лицето му беше много сериозно. Но той се беше взел в ръце. Сега заговори с кралска решимост.
— Вече знам защо нещата на Волтар са тръгнали толкова зле и зная откъде е дошла болестта. Примитивните, западащи или загниващи цивилизации могат да бъдат много опасни, за да се общува с тях. Може да бъде като поставянето на пациент със заразна болест в стая, пълна със здрави хора. Една култура от по-висш порядък може да бъде върната назад или покварена от едно такова общуване. Имали сме и преди в историята си подобни случаи и съвсем не сме безгрешни. Никога обаче в цялата си кариера, която беше изпълнена с многобройни пътувания, не съм чувал за толкова гнило и дегенерирало общество като това на Блито-3, Земята!
Той остана така за момент. Погледът му се плъзна по доспехите и портрета на баща му, които още висяха на отсрещната стена. Вградени под тях се намираха портретите на двамата му братя, които бяха мъртви. Очите му се замъглиха за момент и тогава, той изведнъж се обърна към Хелър.
— Не искам повече да чувам нищо за Блито-3! НИКОГА! — Той си пое дълбоко дъх. — Вие сте постоянен вицекралски председател, лорд Хелър. Като Император, аз по правило не бива да присъствам тук. — Хелър виждаше, че Мортиай всъщност плаче и се опитва да скрие това колкото може по-добре. — Като корона — продължи Мортиай като контролираше гласа си с трудност — напускам това заседание. Ще Съставя в свободното си време списък на потенциалните нови лордове, който можем да използваме при сформирането на правителството. Той се беше навел напред, за да прикрие емоционалния стрес, в който беше изпаднал. Взе шест празни бланки за прокламации. Бързо се подписа под всяка една от тях. Извади кралския печат от джоба си и го удари върху подписите. Плъзна шестте бланки към Хелър.
— Използвай една от тези празни бланки — каза Мортиай, — за да се освободиш от Блито-3, Земята, по какъвто начин сметнеш за най-добър!
Той се обърна към задната част на подиума. Очевидно си тръгваше и цялата зала мълчеше напълно изненадана. Изведнъж всички се изправиха в закъснял опит да се поклонят.
Мортиай обаче не гледаше към тях. Той слезе по задните стъпала на подиума. Когато изчезна от погледа им, той избърса очите си с обратната страна на ръката си.
Графиня Крек се изниза до него, хванато под ръка и го отведе, защото за нея беше очевидно, че той е заслепен от сълзите си и не вижда къде върви. Беше обичал братята си много силно. Но едва сега, когато беше разбрал какво е причинило смъртта им, си даваше сметка за това.
Глава втора
Залата на Великия съвет беше като пчелен кошер. Висшите офицери до голямата маса продължаваха да стоят прави, но бяха започнали да разговарят помежду си. Хората в залата бяха разстроени, защото Императорът си беше тръгнал разстроен.
Хелър разлисти шестте празни бланки за прокламации. Знаеше с какви трудности ще се сблъска при опита си да накара щабовете да се споразумеят за разположението на силите, бойните зони, разпределението на сумите и други подобни подробности, които се уточняват при нахлуване: моментът със сигурност не представляваше необходимият оперативен климат, в който подобно нещо можеше да започне.
Мадисън все още стоеше там, наполовина припаднал, а камата на един лейтенант от Флота висеше на два сантиметра от гърлото му. Хората от екипа му бяха струпани до стената и постепенно започнаха да се връщат към живот.
Изведнъж Хелър забеляза едно дребно съсухрено лице от срещите си с него преди много, много години той разпозна Началника на Палас сити.
Хелър удари по масата с дръжката на бластера си.
— Господа — извика той, — тази вечер пред нас стоят много важни въпроси за решаване. Мисля си обаче, че на всички ще ни се отрази добре малко ОСВЕЖАВАНЕ! Началникът на Палас сити току-що ми даде знак, че ще ви поднесе няколко подбрани напитки и мезета, най-добрите, които може да изнамери всъщност.
Началникът на Палас сити се вторачи. Мозъкът му заработи на пълни обороти. Откъде ли можеше да намери някакъв персонал, който да отвори мазетата и складовете с провизии? Охраната на Палас сити, както и слугите бяха изгонени от Апарата. И тогава той изведнъж си даде сметка по логиката на изводите, че съществуващите лордове на Палас сити са отстранени от служба. Разполагаше с всичките им дворци, от които можеше да взема каквото си иска. Той кимна живо.