Солтан Грис се свлече на колене. Той вдигна събрани окованите си ръце и ги задържа умоляващо пред съдията. За нещастие това го отведе по-близо до печката, която го обагри в алено: понеже светлината идваше отдолу, нагара лицето му да изглежда като на чудовище.
— Вие ми обещахте снизходителност! — извика той.
— Не мисля така — отговори Търн. — Просто ви казах да напишете престъпленията си, за да мога да разбера в какво ви обвиняват.
— Милост, милост! — разхленчи се Грис. — Не ме осъждайте на смърт чрез измъчване! Пощадете ме!
— О, за Бога — каза Хелър с отвращение. Той се наведе към лорд Търн и му прошепна нещо в ухото. Лорд Търн кимна.
— Солтан Грис — каза Търн, — имам законното право при такова престъпление да ви осъдя по усмотрение на съда или на смърт. Окончателната ви екзекуция ще бъде извършена чрез обесване и излагане тялото ви на показ в Кралския затвор, докато то изгние…
Грис припадна. Строполи се с тупване и дрънчене на оковите.
Един пазач от затвора се опита да го вдигне на крака и да го освести. Грис просто се свлече.
— Какъв олигавен страхливец — каза съдията. — Не можа дори да остане в съзнание, за да чуе останалата част от присъдата.
Лорд Търн направи няколко бележки в някаква книга и приложи към нея заповедта на Великия съвет.
Хелър следеше с поглед снимачния екип. Те бяха направили всички кадри в близък план на Грис, които им бяха необходими. Бяха започнали да си прибират оборудването. Прожекторите им угаснаха. Хелър беше сигурен, че тълпите по улиците на Конфедерацията танцуват от радост.
— Благодаря, Ваша светлост — обърна се режисьорът към Хелър. — Мисля, че ние от „Вътрешен обзор“ ще можем да осъществим с вас едни много продуктивни професионални взаимоотношения.
— Точно от това се страхувах — отвърна Хелър сардонично.
Режисьорът се отдалечи, следван от екипа си.
Лорд Търн се изправи. Приближи се към Грис и го побутна с крак, но нямаше никаква реакция.
Търн се обърна към Хелър.
— Е, Джетеро, момчето ми, ако знаеш само колко се радвам, че всичко това свърши. — Той стисна ръката на Хелър. След това погледна към припадналия Грис и каза: — Е, вече е напълно твой.
Следван от стражите от Кралския затвор, лорд Търн се качи във въздушния вагон. Отлетяха.
Хелър направи знак с ръка към припадналия Грис и каза на лейтенанта от Флота:
— Вдигнете го. Трябва да се отбием на още едно място.
Глава пета
Дворецът на кралица Тийни се издигаше в студения мрак. Стенанията, които се носеха оттам се съчетаваха с вятъра.
Силните армейски полеви лампи, които го осветяваха в синьо сякаш само усилваха мрачния ефект.
Колоната от петдесет и един затворника — Грис го носеха — спря с трополене на откритото пространство в основата на голямата извита стълба.
Хората на Снелц стояха наоколо като охрана. Снелц пристъпи напред.
— Поеми тези затворници — каза Хелър — и ги задръж в малкия парк до стълбата. — След това се обърна, за да благодари на моряците от Флота. Офицерът им провери дали хората на Снелц са ги поели, отдаде чест на Хелър с кръстосване на ръката и поведе хората си обратно.
— Откъде, за Бога, идва всичкото това стенание? — попита графиня Крек.
Снелц се чувстваше малко неловко в синята светлина на армейските полеви прожектори.
— Някак им хрумна, че кралица Тийни ще бъде екзекутирана. Там вътре има екран на „Вътрешен обзор“ и някакъв адмирал на заседанието говореше за това, че тя наистина трябва да бъде екзекутирана. И тогава им хрумна идеята, че може да бъде екзекутирана за това, че е приютила Ломбар Хист.
— Ти ли им каза това? — попита го Хелър.
— Ами — отвърна Снелц, като избягваше погледа му, — това беше начин да ги накарам да пуснат затворника, макар че не свърши работа.
Хелър поклати глава.
— Сега трябва да се оправям с бедствен район. Е, хайде. Можем поне да се опитаме.
Той се изкачи по широките извити стъпала, следван от графиня Крек и Снелц.
Двама стражи в сребристи ливреи препречиха пътя им при вратата като кръстосаха бойните си брадви. Хелър им представи тримата. Един сенешал им нареди: