— О, Боже, вече го е вербувала и него!
Внезапно Тийни нададе доволен кикот.
Всички в залата стояха наелектризирани.
Точно до входната врата имаше една малка стаичка. Изведнъж Тийни и Хелър влязоха там и затвориха вратата зад себе си.
Хората се спогледаха като гръмнати.
Минаха пет минути. Всички се взираха в затворената врата. Минаха десет минути. Вратата още стоеше затворена.
— О, Боже мой — изстена графиня Крек.
Изведнъж вратата се отвори. Хелър и Тийни излязоха. Тийни издърпа робата около раменете си. Тогава тя изведнъж обви с ръце Хелър и каза:
— Гениално хлапе, в крайна сметка ти си наистина едно гениално хлапе! А и като мъж си те бива! — След което се повдигна на пръсти и го целуна!
Хората в залата усетиха някак, че кризата е приключила. Те започнаха да крещят от удоволствие хвалебствени песни. Шумотевицата беше оглушителна.
Графиня Крек припадна.
Глава шеста
През последните два часа залата на Великия съвет сякаш беше претърпяла някаква промяна. Началникът на Палас сити беше доста зает през тях. Някои от обсипаните с диаманти знамена бяха намерени в багажа на мъртвите отряди на Апарата. Портретите на Клинг и двамата му по-големи сина бяха свалени и на тяхно място беше окачен един на Мортиай като млад в пълната униформа на офицер от Флота. Някои от стражите на Палас сити се бяха върнали по местата си и стояха в залата като статуи в синьо и виолетово. Слуги на бившите лордове щъкаха из залата и почистваха остатъците от трапезата.
Хелър беше изпил чаша газирана вода, беше изял едно от кексчетата, беше измил лицето си и сменил дрехите си със златиста туника на лорд, която началникът беше изровил отнякъде, но я беше допълнил с офицерския си колан и кобурите на кръста.
Сега той зае мястото си на подиума. Графиня Крек седна на една малка табуретка встрани от него и малко зад креслото му. Тя седеше сякаш потънала в дълбок траур, страдаща и мълчалива.
Претъпканата зала беше изпълнена с глъчка. Изглежда бяха дошли още повече хора. Хелър тъкмо щеше да удари по масата с дръжката на оръжието си, когато изведнъж прозвучаха четири тръби и се удариха чинели. Това го стъписа. Той погледна към едно малко балконче, на което стоеше началникът. Човекът намигна! Беше наблюдавал ръката на Хелър. Хелър потисна желанието си да се изсмее. Промърмори само на себе си:
— Е, точно като Мортиай трябва да си дам сметка, че онези времена отминаха. — И той постави бластера си в кобура.
— Господа — каза той във внезапно утихналата зала, — откривам отново това заседание на офицерите. Трябва да се захванем с няколко въпроса. Ще оставя за най-накрая унищожаването на планетата Блито-3. Като за начало ми се ще да решим окончателно въпроса за Земното момиче и катамитите.
Незабавно се появи настойчиво ръмжене, вълна на омраза и злост от повече от двете хиляди човека, които се бяха събрали в залата.
Екипът от „Вътрешен обзор“ се беше хванал на работа, а екраните за обратна връзка на далечната стена на залата показваха реакцията на тълпите по улиците. По нощно осветените пътни артерии в тази част на планетата и по осветените от слънцето във всички останали, реакцията беше на незабавно изразена омраза.
— О, Боже — промърмори си Хелър. — Трябва да изиграя това много, много хладнокръвно.
Един генерал от Армията, който седеше на масата, прогърмя с обработен по парадите глас:
— Открихме, че това Земно момиче е влязло в ролята на кралица-заложница на Флистен точно тук, в Палас сити!
— Искаме незабавни действия! — извика най-старшият служител във Вътрешната Полиция.
— Убийте Земното момиче! — закрещяха хората в залата.
— Екзекутирайте катамитите! — пищяха претъпканите тълпи по улиците.
— Мадисън, Мадисън — промълви Хелър, — какво си направил! Земята тук е толкова популярна колкото и камион пълен със скунксове.
Той направи знак към мястото, където стоеше началникът: там вече стоеше друг човек, но линелите прогърмяха.
Хелър придоби много сурово изражение. Трябваше да изиграе това като по ноти. Като наруши настъпилата тишина, той каза:
— За миг се изплаших, че няма да одобрите крайно жестоката му мярка, но сега разбирам, че вероятно ще я приемете.
— Наредил е всички да бъдат екзекутирани — тръгна слухът около масата.
Хелър го чу.