— По-лошо — каза той. — Много по-лошо. Току-що подписах договор с кралицата-заложница на Флистен. Поради жестокостта му, го предлагам за вашето одобрение на това заседание на офицерите.
Всички зачакаха, жадни за отмъщение.
— Обикновената екзекуция е твърде бърза — продължи Хелър. — Необходимо е да им се даде време да страдат и да изкупят греховете си.
Главите закимаха.
— Поради това предлагам присъдата: пълно заточение на една гола скала много навътре в океана.
Започна да се усеща задоволство.
— Накарах я да предаде двореца си в Палас сити, и понеже целият й домашен персонал е заразен, наредих и той да бъде изпратен в изгнание. Така и те ще страдат с нея.
— Мъдро — кимнаха главите, — мъдро.
— А онези млади грешки на природата, които са я следвали в покварата й, ще бъдат подложени на тежко изгнание също! Това важи дори за синовете на някои бивши лордове, за да получите представа за огромната жестокост, която целя да приложа.
Чуха се ръкопляскания.
— А на това голо, запустяло място изпращам в изгнание и Дж. Уолтър Мадисън и сатанинския му екип.
Още ръкопляскания.
— Няма да им се разрешава никаква връзка със света. Ще ги оставим да потънат сами в покварата на собствените им злодейства!
Диви аплодисменти. Хората на масата станаха и заликуваха.
Когато всичко поутихна, Хелър извади един лист за прокламации от туниката си.
— Това е допълнение към договора с кралицата-заложница на Флистен. Ако вие, господа, добавите подписите и личните си пластинки над тези на Негово превъзходителство, можем да дадем на договора номер и въпросът ще бъде окончателно решен. Кралицата-заложница на Флистен вече го е подписала както виждате.
Той го подаде на един лакей, който започна да го подава от офицер на офицер около масата.
Ниско до себе си Хелър тайничко бутна към Крек една детска камера-играчка, която беше вдигнал от пода в двореца на Тийни.
— Наоколо нямаше екип на „Вътрешен обзор“ — прошепна той, така че трябваше да го направя сам.
Тя взе играчката. Подобни изобретения могат да снимат не повече от десет минути. На гърба им има малко екранче, което показва какво е било снимано. Нещата са силно нагъчкани, а качеството е просто ужасно. Двуизмерно.
Под нивото на масата Крек включи играчката, като продължаваше да се чувства много тъжна.
Очевидно Хелър я беше поставил на някаква маса и я беше включил веднага щом бяха влезли с Тийни в стаята. Тя очевидно беше кабинетът на сенешала. Крек видя как Тийни сяда зад едно бюро. Хелър остана прав.
Той й пробутваше идеята за някакъв договор. Това беше нещото, което искаше тя да направи за него. Да допълни съществуващия договор на кралицата-заложница на Флистен.
След известно време Хелър каза:
— Ще бъде най-добре, ако се откажеш от двореца си в Палас сити. Персоналът явно иска да дойде с теб, а освен това можеш да си вземеш всичките неща.
— Ами, това не представлява никакъв проблем — каза Тийни. — Съпругите на лордовете тук ме гонят до дупка — просто една банда котки. Мога ли да си изровя марихуаната от градините на двореца? Голяма част от нея е готова за бране, а има и един много ценен сорт: Панама ред.
— Ще наредя на Снелц да поеме преместването. Така че това може да стане, но няма да го вписваме черно на бяло. Имаш думата ми.
— И наистина, ама без лъжа ще си получа Мадисън?
— Абсолютно. Ще трябва да вземеш целия му екип. Ако припише градската къща на генерал Лууп на правителството, Мадисън може да си вземе багажа оттам, както и хората му техния. Всъщност цялата банда трябва да се върне в затвора, а Мадисън трябва да бъде разстрелян, така че трябва много, много да внимаваш, Тийни. Той е опасен като стършел. Там има доста зандани: знаеш ли, че на времето проучвах остров Рилакс, за да актуализирам картите? Там е имало земетресение. Целият остров е просто един кух вулканичен мехур. Една от скалите се е срутила. Мястото е доста красиво. Не си позволявай волности с Мадисън обаче: бутни го в един от занданите.
— О, точно това смятам да направя — отвърна Тийни като се усмихна щастлива.
— А сега стигаме и до Грис — каза Хелър.
— О, да, хайде най-сетне — добави Тийни като се усмихна много широко.
— Проведох процеса, но страхливецът припадна, преди да чуе цялата присъда. Ето я.
Тя я взе. Зачете на глас: