Статутът на Хелър като кралски офицер можеше да бъде премахнат само с Императорски печат и то в резултат от военен съд. Мадисън не можеше да постигне това. Обаче точно както беше намалил косвено репутацията на Хелър пред съда, щеше по същия начин и да провокира съмнение в статута му на кралски офицер.
Вече беше сигурен, че лорд Търн ще прибави едно изречение към присъдата на Грис, което щеше да гласи: „Като се вземе предвид фактът, че статутът на Хелър като кралски офицер е унищожен, връщам арестувания…“. И Мадисън щеше да пусне по медиите това по такъв начин, че целият свят да го приеме за даденост. В края на краищата, кой имаше достъп до истината?
Това беше завършващият майсторски ход на един специалист по връзките с обществеността. Флота, Армията, а вече и вътрешната полиция щяха до един да хукнат по петите на Хелър. Генералната заповед за арестуването му щеше да влезе в сила. Той наистина щеше да бъде обявен за престъпник!
Това беше подготовката за финалното му действие. Още обаче не беше настъпил моментът за него.
О, какви заглавия само бяха в процес на подготовка!
Глава трета
Огромната съдебна зала беше една лудница от звуци и придвижващи се тела. Утринното слънце влизаше през високите прозорци и се стелеше надолу на кални талази от вековен прах. Уличните търговци търгуваха със стоките си, стражите прекратяваха боеве за места и се опитваха да въведат някакъв ред сред публиката.
Мадисън си проправи път до една пейка точно зад адвокатите на Грис. Тримата бяха склонили посивелите си глави един към друг и въобще не забелязваха Мадисън. Това го раздразни: в края на краищата той им беше намерил работа.
Мадисън мушна с пръст рамото на бившия екзекутор.
— Ще бъдете ли така любезни, вие тримата, да ме удостоите с вниманието си?
Мъжът не можа да чуе думите му сред цялата врява и Мадисън се приближи, след което повтори молбата си.
Някак раздразнено тримата наклониха главите си към неговата. Мадисън им каза:
— Приключвайте. Пледирайте да бъде признат за виновен и ще сложим точка на всичко това. Всичко е уредено в покоите на съдията. Той ще произнесе присъдата на Грис.
Адвокатите го накараха да повтори думите си няколко пъти. След което тримата се спогледаха. Явно се споразумяха да дадат думата на най-възрастния. Беше старият съдия от вътрешната полиция.
— Нашата работа — каза той някак кисело — е да защитаваме клиента си.
Тримата рязко се обърнаха отново един към друг и продължиха да обсъждат някакъв параграф от закона.
Сега беше ред на Мадисън да се ядоса. Та те всъщност се отнасяха с него с известно презрение. Е, добре, каза си той накрая философски, нали трябваше да разиграят някакво шоу, за да заслужат хонорара, който вдовицата Тейл, госпожа Грис, щедро плащаше. Той беше забелязал, че хората на Волтар имат навика да са доста откровени по отношение на задълженията си и протоколите. Тези адвокати не можеха да спечелят: той нямаше за какво да се тревожи.
Лорд Търн влезе през една странична врата и капитанът на охраната му проправи път сред тълпата. Тя пък, като разбра, че се е появил съдията, започна да издава животински писъци и крясъци. Охранителите, ги ръгаха и с огромни усилия успяваха да ги държат извън пространството пред издигнатата платформа. Търн стигна до подиума; нагласи микрофона пред звънчето, удари месинга с ужасна сила, с което почти оглуши всички и се тръшна върху големия стол намръщено.
— Решен съм — каза той по микрофона като надвиваше лудницата единствено със силата на звука — скоро да доведа този процес до финала му!
През обширната зала премина вълна от рев, след която отекнаха само изолирани викове като „Убийте Грис!“ и „Окачете бибипеца на бесилото!“.
Мадисън хвърли поглед към Грис. Той седеше в черната си униформа на полковник от Батальона на смъртта и въпреки намръщената му гримаса поради белега от скейтборд, изглеждаше много по-нервен, отколкото бесен. Беше наполовина скрит от обръча стражи, които бяха там, за да го защитават.
— Минахме през тонове доказателства — каза Търн, — но има един въпрос, който ТРЯБВА да изясня, преди да чуя каквото и да било друго! — Той прониза Грис с гневен поглед. — Вие бяхте затворник на Джетеро Хелър тук. Всеки ден, а понякога и по два пъти на ден казвахте, че сте извършил всичките престъпления заради Хелър. ЗАЕМЕТЕ СВИДЕТЕЛСКАТА СКАМЕЙКА!