— Долупосоченият Солтан Грис е признат за виновен в държавна измяна. Окончателната му екзекуция ще бъде извършена чрез обесване и излагане тялото му на показ в Кралския затвор, докато то изгние; преди обаче да бъде екзекутиран, той трябва да излежи доживотна присъда в затвор, определен от кралицата-заложница на Флистен.
Тийни започна да се усмихва с особена, злокобна сила. Тя прочете присъдата отново като й се наслаждаваше. След това каза:
— Ти намекна, че ще ми дадеш Грис, но, братче, това си е истинска стока! Ти си един блестящ гений, гениално хлапе. О, Боже!
— Сега, искам да те предупредя нещо — каза Хелър. — Досието му ще остане във файловете на Кралския затвор, докато тази присъда не бъде изпълнена. Така че трябва да върнеш или да наредиш тялото му да бъде върнато, когато той умре. Тогава могат да извадят досието му.
— О, ще го направя, ще го направя! — обеща Тийни.
— Чуй сега, правя това, само защото ти намекна, че смяташ да го държиш в тъмница. Нямаше да предложа да ти бъде предаден, ако мислех, че ще го изтезаваш. Въобще не обичам мъченията.
— О, няма — рече Тийни. — Искам само утехата да знам, че е на добро и сигурно място в някоя тъмница. Давам ти честната си дума, че няма да го пипна с пръст.
— Добре — каза Хелър. — Сега оставяме голяма част от този договор, особено по отношение на Грис, само на думи. Има обаче нещо, което трябва да е включено в него. Комуникациите с остров Рилакс трябва да бъдат прекъснати. Планетарната защита ще съблюдава това.
— О, по дяволите да върви това — каза Тийни. — На кого му е притрябвало да общува с външния свят, когато си има един Грис, когото да наблюдава и петстотин благородника, които да бибипа. Гениално хлапе, ти си истинско злато. Обичам те!
След което тя подписа договора и удари кралския си печат отгоре.
Когато тръгнаха да излизат от стаята, Хелър грабна договора, сложи го в туниката си и изключи детската камера.
Крек погледна часовника си. Десет минути? Всичко, което бяха правили, беше да разговарят!
Тя прошепна гневно на Хелър:
— Не биваше да ме караш да си мисля, че сте правили нещо друго! Ти с твоите шеги!
— Това не беше шега — каза Хелър. — Може пък на тия катамити да им дойде наум, че трябва да бъдат мъже. Не можех да уредя никакъв договор в зала с всичките онези стенания, но може би освен това поведението ми помогна да се качи цената й, което да ги накара да си помислят, че тъкмо женският й чар е свършил работа.
Крек изръмжа.
— Ти с твоите грижи за чувствата на другите хора!
— Прибери камерата и лентата при моите файлове — каза Хелър. — Може да ми притрябват, за да спася собствената си репутация или пък да се защитавам от твоите обвинения при някоя схватка.
— О, Джетеро, аз просто те подведох. Научила съм си урока. Вече не съм ревнива.
— О, така ли? — възкликна той на английски.
Това я накара да се разсмее.
— Джетеро, не ревността ми е това, което може да застане между нас, а ужасното ти чувство за хумор!
— Ти току-що се разсмя — обърна й той внимание.
Това я победи напълно. Светът изглеждаше много по-добър.
Но това беше този свят, светът на Волтар. Съдбата на един друг свят, този на Земята, щеше да бъде решена завинаги още същата нощ!
Част осемдесет и осма
Глава първа
В залата на Великия съвет споразумението пътуваше обратно към Хелър, но много бавно: това беше главно поради спорове, които възникваха на всяко едно място по трийсетметровата в диаметър маса и които не се отнасяха до споразумението, а до старшинството на членовете във всеки отдел сега, когато нямаше лорд, който да отговаря за това. Два или три от отделите бяха представяни само от главен чиновник и, за разлика от военните и полицията, отделите никога не бяха имали точно установена йерархия на управлението по-надолу от чиновете на благородниците.
Докато седеше на подиума обаче, Хелър беше търпелив в изчакването на документа при обратния му път. Оставаха да се сложат само още два подписа.
— Е, сега ще мине една и ще останат пет — каза той на графиня Крек на нисък тон, без да се обръща, за да я погледне. — Все още не мога да разбера защо Мортиай ме назначи за Вицекралски председател. Той има много приятели, а също и много по-опитни от мен хора в тая работа.
— Просто постъпи много разумно — прошепна графиня Крек. — Военните се намесиха в конфликта едва в последния момент, така че лоялността му към тях не е доказана. Всичките му приятели са сред бунтовниците, а това нямаше да се хареса на част от населението. Ти винаги си бил предан на Клинг. Освен това си с много добра репутация сред населението. Мортиай те приема като брат офицер, на когото може да се довери и ако погледнем нещата право в лицето, той всъщност дължи качването си на трона на теб. Мортиай наистина е много умен мъж. А и, разбира се, моят Джетеро е много интелигентен, красив, очарователен…