— И има лошо чувство за хумор — засмя се Хелър. — Добре де, както и да е, не започнах управлението му с убийството на тълпа малки момченца. Управление, което започва с кървава баня, обикновено завършват много зле. Може би — добави той и изражението му изведнъж стана много ведро, — може би има някаква надежда по отношение на правителството. Може би то наистина може да ръководи добре!
— Тогава е добре да се замислиш много бързо — каза графиня Крек. — Току-що каза една точка отпада и остават пет, а според бележките, които си си надраскал тук, унищожаването на Земята е последната точка в дневния ред. Мислиш ли, че ще можеш да приемеш да заповядаш и организираш смъртта на пет милиарда души?
Хелър се намръщи и погледна надолу към масата пред него.
— Познавам те, Джетеро. Мислиш си за Изи и Бум-бум, както и за всичките си приятели там. Сърцето ти е меко като гъба, въпреки суровия ти външен вид, ти сигурно ще съжаляваш и за мис Симънс! Някои от тия пет милиарда души бяха твои лични приятели.
— Може би, въпреки всичките ласкаещи ме причини, които ти току-що изреди — каза Хелър, Мортиай направи фатална грешка, като ме постави на тази длъжност. — Той се разведри. — Знам си аз. Просто му бях под ръка. Направи го като временно назначение. Нещата са много прости. Всичко, което трябва да направя, е да председателствам това заседание по въпроса за Земята и веднага щом назначи истински председател, ще предам на него работата тук като незавършена и доволен ще се върна във Флота. — Той въздъхна. — Тази мисъл ми носи облекчение.
— Трябва да ти съобщя нещо — каза графиня Крек и бутна в ръката му една Кралска прокламация. — Когато си тръгна от заседанието тази вечер, той беше толкова доволен от начина, по който ти беше подкарал нещата тук, че написа това. Помоли ме да го донеса обратно тук, за да може чиновникът да го впише в записките от заседанието.
Хелър се взираше в един подписан и подпечатан лист, който го назначаваше за първи лорд на държавата и вицекралски председател на Великия съвет. Назначението беше постоянно.
Хелър изстена.
— Това ме поставя в неприятна дилема наистина. Прекарвам една година в закърпването на една планета, а сега получавам заповед да хвърля във въздуха същата тази планета.
— При това не можеш да се измъкнеш незабелязано от това — каза графиня Крек. — Причината, поради която ти давам това, е, за да не направиш нещо необмислено и да не се подчиниш на заповедта, та да си докараш неприятности.
— Ти имаш нещо общо с цялата работа — каза Хелър.
— Не. В този случай не. Той го измисли съвсем сам. Но трябва дати призная, че ми носи голямо удовлетворение. Имаш коефициент три над продължителността на живота на военните инженери. Сега вече имаш един хубав и безопасен пост.
— На който единственото, което мога да кажа, е: „Вдигнете във въздуха онази планета“, „Унищожете я“. Ще отложа за малко заседанието, ще отида при Мортиай и ще си подам оставката!
— Не, няма да го направиш — каза графиня Крек. — Защото ако го направиш, аз ще скъсам това. — И тя му показа още една подписана и подпечатана Кралска заповед. Там пишеше, че Крек получава обратно титлата и гражданството си, а обширните имения Крек на Майко се връщат в нейни ръце.
Той бързо постави ръка върху нейните, за да спре жеста за късане.
— Та това е страхотно! — каза Хелър. — Толкова се радвам за теб!
— Исках да ти кажа след заседанието — прекъсна го тя — да го отпразнуваме, защото си присвоих и един дворец за нас двамата. — В очите й се появиха сълзи. — Не разваляй всичко, Джетеро.
Той не можеше да я гледа как плаче.
Даваше си сметка за камерите на „Вътрешен обзор“, които изведнъж се насочиха точно към тях двамата.
Точно в този момент един разсилен във виолетова униформа му поднесе споразумението и го постави на повдигната отделена част от огромната маса.