Хелър мислеше много усилено. Трябваше да скрие сълзите й от камерата. Той се наведе към нея и я целуна.
Мониторите за обратна връзка из цялата зала доведоха до него внезапните радостни възгласи от тълпите, които го наблюдаваха.
Той обаче прошепна на Крек:
— Иди да намериш Хайти и Началника на Палас сити и им кажи, че искам да се видя с тях незабавно. И се махни оттук. Печелиш. Ще си свърша работата както трябва.
Малко несигурна, чувствайки се малко като Непогат Прокълнатия, който според легендата беше предал принц Кавкалсия, графиня Крек бързо изчезна надолу по задните стъпала на подиума.
Казваше си, че никой не може да попречи на разрушаването на Земята така или иначе, така че нямаше причина да позволи на тази планета да извърши някое друго престъпление и да предотврати наближаващата й сватба. Освен това, въпреки че Джетеро харесваше мястото, тя винаги се беше ужасявала от примитивната западналост на тази култура и въобще не можеше да разбере как една толкова потенциално красива планета може да бъде толкова безкрайно покварена от един небрежен елит на властта.
Докато отиваше да изпълни поръчението, тя си каза:
— Няма никакъв шанс Земята да бъде спасена: целият Волтар е жаден за кръвта й, не без намесата на Мадисън. По дяволите да върви Земята. Аз спасих Джетеро.
Глава втора
Хелър взе подписаното споразумение и направи едва забележим знак на мъжа на балкона. В залата проехтяха четири фанфара и ударът на чинели.
Хелър обходи с поглед множеството.
— Господа — каза той, — искам да ви благодаря за единодушните подписи под това споразумение. Приемам ги като вот на доверие към Император Мортиай и гледам на тях като на обещаващо начало на нещо, което дори най-песимистично настроеният трябва да започне да приема като едно щастливо, процъфтяващо и триумфално управление за цялата конфедерация Волтар. Да живее Мортиай Великолепни!
Фанфарите засвириха, а чинелите прогърмяха за кралски поздрав. Всички в залата станаха на крака и извикаха:
— Да живее Негово превъзходителство!
Въпреки късния час, тълпите по улиците полудяха от радостни възгласи.
На Хелър му се прииска Вантаджо — майорът-политолог от Грейшъс палмс — да е там, за да му даде някакви напътствия. Всичко това беше съвсем ново като преживяване за него. Бедният Вантаджо.
Хелър подаде споразумението на чиновника, за да го впише. Даде знак за още един салют с чинелите.
— А сега, тъй като съм упълномощен от Негово превъзходителство да направя това с пълна преданост, ще се захвана с второто от шестте действия, които ще сложат край на току-що отминалите размирици в тази страна. За да започне една наистина нова епоха, човек трябва да сложи истински край на старата.
Имаше намерение да поосвежи малко хората в залата и тези по улиците, за да ги поотдалечи от жаждата им за кръв. Той не обичаше Ломбар Хист, но и не му се щеше да види някого разкъсан на парчета от двете хиляди и повече хора в тази зала. По негово мнение пролятата досега кръв беше предостатъчна.
— Сега ще се захванем със случая на един от основните причинители на Кралското убийство и правителствения упадък.
Тълпите по екраните изведнъж запазиха пълно мълчание. Залата се усмири. Хелър беше на път да доведе продукта от пазарлъка си.
— КАПИТАНЕ! ДОВЕДЕТЕ ЗАТВОРНИКА ЛОМБАР ХИСТ!
Хелър беше заповядал да изчистят Хист, за да могат да го представят пред заседанието, без да изглежда много занемарен. Общоприетото мнение обаче малко беше модифицирало нарежданията му.
Отвори се една странична врата. Издърпаха Ломбар Хист напред. Беше в червена генералска униформа на Апарата. Единствената, която очевидно бяха намерили, понеже неговата собствена беше изгоряла, беше свалена от един труп. Червеното беше променено от по-тъмните петна от кръв, които не можеха да бъдат сгрешени.
Бяха взели отнякъде — вероятно от двореца на Тийни — един електрически нашийник. Той беше на врата му. Края на веригата държеше един огромен моряк от Флота. Той дръпна веригата и Хист тръгна препъвайки се напред под блестящите светлини на „Вътрешен обзор“. Както и да го погледнеше човек, единственото, на което Хист приличаше, бе маймуна, водена с нашийник.
Надеждите на Хелър да поуспокои тълпата се изпариха от раз.
Залата закрещя от внезапна, дивашка омраза!
Мониторите за обратна връзка запращяха от ярост.