И тогава Хелър видя, че едно нещо със сигурност не беше наред. Издърпаха Хист напред, за да го накарат да застане до заседателната маса, но нещо в очите му не беше нормално. Винаги бяха животински жълти и малко замъглени, а сега блестяха и излъчваха нещо странно.
Хист спря. Той сякаш въобще не си даваше сметка за шумотевицата, която го проклинаше. Той сякаш си говореше.
Хелър помоли за тишина и чинелите трябваше да прогърмят пет пъти, преди да спрат виковете в залата.
— Ломбар Хист — започна Хелър, — докараха ви пред това заседание на офицерите, за да бъдете обвинен и да помолите за оправдаване на действията ви. Разполагам пред себе си с Кралска прокламация, на която можем да напишем съдбата ви, която, трябваща ви предупредя, че е оставена в ръцете на това заседание, мога обаче да ви изпратя и на пълен съдебен процес, ако тук кажете нещо, което да ни убеди да направим това. Някакво смекчаващо вината обстоятелство…
Хелър спря, защото през цялото време, докато той говореше, Хист си шепнеше някакви слова. Той говореше много тихо. Хелър даде знак на капитана от Флота да донесе малък електронен усилвател и да го държи близо до устата на Хист.
Гласът на Хист беше много странен. Той говореше:
— Ангелите призовават. Моля ви, дайте ми една доза. О, чуйте какво казват ангелите. Дайте ми една доза. Ангелите призовават. Моля ви, дайте ми една доза. О, чуйте какво казват ангелите. Дайте ми една доза…
ЛОМБАР ХИСТ БЕШЕ ПОЛУДЯЛ!
Глава трета
Залата на Великия съвет беше утихнала след едно странно прошепване.
Там, както и по улиците с помощта на „Вътрешен обзор“, хората чуваха този призрачен, ромолящ глас.
Определена реакция обаче не се появи. Хелър си пое облекчено дъх, като си помисли, че в крайна сметка всичко щеше да завърши добре. Хората изглежда бяха забравили темата за Земята. Понеже не показваха явно някаква ярост към Хист, може би бяха изразходвали голяма част от гнева си. Сега, ако можеше само да ги задържи спокойни…
— Господа — каза той към огромната маса, — мисля, че задържаният не е в никакво състояние да изслуша обвиненията и, понеже всички ние знаем за какво точно става въпрос, няма смисъл от друг публичен процес. Знаем, че той се опита да се възкачи на трона незаконно и навлече одеждите на монарх, така че хайде да си спестим по-нататъшните формалности и да го признаем за виновен по това обвинение. Съгласни ли сте?
Главите на масата кимнаха. Не се чу нито един глас на несъгласие. Хелър набра смелост.
— Предлагам — и той се обърна към чиновника, който беше сменил предишния, като му даде знак да записва много внимателно това, което имаше намерение да каже, — прокламацията да отнеме всичките му звания и постове — дадени, присвоени или каквито и да било. Ще отменим, освен това всички заповеди, назначения, присвоявания, манифести, прокламации, постановления, инструкции или правила от какъвто и да било сорт, издадени от него в писмена или устна форма, или от други заради него, но от тяхно име. Оттук насетне отменяме също така всякакво заплащане или финансови договорености, направени от, за или от името на гореспоменатото лице, включително всякакви залози и дългове, както и всякакви претенции за право на притежание, изявени от него или към него. Съгласни ли сте с всичко дотук?
Главите на масата кимнаха. Хелър просто предлагаше в разширен вариант една популярна във военния съд процедура, с която признатият за виновен в углавно престъпление офицер се освобождаваше от служба.
След това Хелър прибави и гражданската декларация, която се използваше, когато изпълнението на нечия присъда се отлагаше, без въпросният човек да е признат за невинен. Подходът вършеше добра работа, защото Хелър го беше използвал с други хора хиляди пъти за свои цели, а всъщност го беше прилагал и на графиня Крек.
— Поради което подсъдимото лице се признава за несъществуваща личност. Всичко, което направи, може да бъде обявено или считано за незаконно. Всичко, направено с него, не дава основание за съдебно преследване.
Чиновникът пишеше усилено. Хелър си помисли с повдигнат дух, че ще свърши с всичко това, без да причини още един бунт: негодуванието срещу Земята сякаш се беше поохладило.
Той каза:
— Явно той няма да е в състояние да участва в каквато и да било рутинна комуникация. Мисля, че е очевидно за всички, че той не е нормален. Съгласни ли сте, господа?