Официалните лица на масата погледнаха към Хист. Капитанът от Флота с електронното усилвателче се беше отдалечил: Хист просто си шепнеше същите думи, както и преди. Очите му бяха странни, нещо като свръхярко жълто. Господата погледнаха отново към Хелър и кимнаха.
— Поради което — продължи Хелър — затворникът се предава в Психиатричната клиника на Конфедерацията и ще остане под тяхната опека през останалата част от жи…
Изведнъж Хист се извъртя бясно. След това изръмжа със заглушителен глас:
— НА КОЛЕНЕ! НА КОЛЕНЕ, ИЗМЕТ ТАКАВА! АЗ СЪМ БОГЪТ НА ВСИЧКИ НЕБЕСА!
Той беше измъкнал веригата от ръцете на моряка! Вдигна я във въздуха пред себе си.
— ВСИЧКИ ВИ ЩЕ ПОВАЛЯ! БОГОТВОРЕТЕ МЕ! БОГОТВОРЕТЕ МЕ!
— Всяка надежда, която Хелър може да беше имал, че населението ще се отнесе по-малко емоционално по въпроса за Земята, изведнъж се изпари яко дим.
Най-напред из залата премина шепот:
— Тоя човек е луд!
След това един по-силен глас:
— Използването на Земните материали го е направило ненормален!
След това:
— Вижте какво може да направи Земята!
После писъци и викове:
— Били сме в ръцете на един човек, който е бил доведен до лудост от Земята!
Всичко започна да се събира като снежна топка, но от звуци. Най-накрая завърши с виещ крясък от хиляди гърла:
— УБИЙТЕ ГО!
Капитанът си мислеше, че е готов за подобно нещо. Но не беше. Беше накарал пет моряка да стоят около Хист.
Тълпата ги помете!
С извадени ками те се върнаха по местата си залитайки и се опитаха да преградят пътя на тълпата.
Други двайсет моряка се включиха в защитата, строени в плътна фаланга, като помитаха хората пред себе си. Стигнаха до струпания кръг.
Крещящи хора се опитваха да се доберат до Хист, за да го разкъсат на парчета.
Като държаха остриетата си хоризонтално, моряците се опитваха да направят един стабилен кръг.
Някои от хората падаха, други бяха поваляни и стъпквани, трети виеха от ярост и гняв и продължаваха да се опитват да си пробият път през кръга.
Фанфарите и чинелите гърмяха и трещяха, за да въдворят някакъв ред.
Капитанът от Флоте свиреше с уста, за да извика подкрепления.
Петдесет служители от Вътрешна полиция, които бяха строени отвън, нахълтаха през вратата с проблясващи жилци.
Хвърчаха бутилки с газирана вода.
Триста спейсъри от Флота, въоръжени с навити спасителни въжета, се втурнаха през вратата!
ТРОПОЛЕНЕ!
Хелър се изправи. Той извади ръчния си бластер и го нагласи на максимален шум. Стреля няколко пъти във въздуха! Никакъв резултат!
След това видя през бъркотията от светлокафяви униформи, които продължаваха да се опитват да защитават Хист, че той пълзи към близката част на залата.
Хелър прелетя над повдигнатата маса с предно салто.
Използва ръцете си сякаш се бореше с вълни.
Защитаващите моряци бяха с гръб към него.
Той посегна надолу и сграбчи Хист за нашийника.
Завлачи го след себе си.
Пропълзя под масата, като теглеше товара си отзад.
Хелър се появи отново на подиума.
Хист се извърна към него.
Хелър отново го сграбчи в парализираща хватка. Държеше го за задната част на нашийника.
— ХВАНАХ ГО! — извика Хелър с пронизителния си флотски глас. — НЕ УСПЯ ДА СЕ ИЗМЪКНЕ!
Един работник по осветлението от „Вътрешен обзор“, който стоеше на балкона, го заля с обилна светлина. Червената униформа на Хист блестеше ярко.
Погледите в залата се извърнаха от битката към подиума.
Двайсетината моряка изведнъж се подредиха пред издигнатата част на масата, за да предотвратят по-нататъшни атаки.
— БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ ЗА СЪДЕЙСТВИЕТО ВИ! — извика Хелър. — НО ТОЙ НЕ МОЖЕ ДА ИЗБЯГА ОТНОВО! ХВАНАХ ГО!
Въздишка на облекчение се изтръгна от разгорещените гърла.
Бунтът беше свършил.
Глава четвърта
Един майор от Флота омота много вериги около Хист, а след това, под прошепнатите инструкции на Хелър, ги омота още малко. Майорът откара Хист на един по-горен балкон и го остави там с електрически ками насочени към гърлото му, за да го вижда тълпата, но да не може да го достигне.
През залата се движеха армейски спасителни отряди, които се грижеха за ранените и вдигаха изпопадалите.