Хелър седна в креслото си. Точно зад себе си чу глас.
— Току-що стана свидетел на един пример за това какво ще стане, ако се опиташ да облекчиш съдбата на Земята. — Беше графиня Крек.
Той се обърна. Тя беше довела Хайти и Началника на Палас сити. Хелър слезе по задната стълба при тях. Той ги накара да приближат глави до неговата и им прошепна няколко спешни инструкции.
Началникът каза:
— Давате ми прекалено малко време за подготовка!
— Добре е да се научиш да отваряш широко клапите си за ускорение — намеси се Хайти. — Имаш си работа с Джетеро Хелър. Брат ми иска това, значи ще го получи!
— НЕ съм казал, че няма да го направя? — каза съсухреният старец. — Короната и аз вече работим много добре заедно. Харесва ми.
— Така вече е по-добре! — каза Хайти. — Нямаме много време. ХАЙДЕ!
Те хукнаха заедно с графинята.
Хелър се върна в креслото си и през следващите пет минути кълнеше Мадисън, без да спира. Хората тук бяха превъзбудени на тема Земя: „истерия на тълпата“ беше дори далеч от описанието на това, което ставаше.
Той трябваше да издаде шест прокламации: още не беше завършил първите две.
Бъркотията все още продължаваше. Това беше добре. Хелър имаше нужда от време. Усети, че някой стои под повдигнатия край на масата.
Беше Бис. Смееше се.
— За първи път разбирам, че за този пост са необходими и атлетични умения — каза той. — Да дадеш фитил за избухването на един бунт, а след това да решиш да го спреш, е най-смешният номер, който някога съм виждал. Ти си някакво чудо, Джет!
— Искаш ли да седнеш на мястото ми, Бис?
— Боже милостиви! Какво въобще може да не е наред на една такава длъжност?
— Това, че от теб се очаква да избиеш пет милиарда — души, между които имаш много приятели. Хайде, давам ти туниката си.
— А, не! Но изведнъж си давам сметка за какво говориш. Мога ли да ти помогна?
— Да. Качи се на онзи балкон и помогни на онзи майор от Флота да попречи на Хист да направи още някаква глупост. Още не сме свършили с него.
Един армейски генерал-лекар се приближи към Хелър и му подаде броя на пострадалите, все едно че не ставаше въпрос за заседание, а за битка. Понеже електрическите ками бяха нагласени да парализират, бяха причинени само припадъци и слаби наранявания. Генералът се върна обратно на масата. Хелър вдигна поглед към балкона, където държаха окования Хист, след което огледа залата. Надяваше се, че страстите са достатъчно уталожени, за да довърши втората прокламация.
Даде знак на чинелите и когато те удариха, той каза бързо:
— Ако гласувате сега по прокламацията за Хист, както беше изчетена дотук, можем да довършим тази втора…
В задната част на залата лудо се размахаха ръце, съпроводени от протестен гръм от викове. Хелър се вгледа, след което въздъхна.
— Да, благороднико Стафи — извика той. — Сега пък какво има?
Благородникът Артрит Стафи, който сега имаше бяла превръзка на главата си, още веднъж си проправи път до едно празно място на заседателната маса.
— Ваша светлост, сър — започна той, — точно преди половин час, докато се грижехме за пострадалите, получихме една чудесна новина. Тя може много да повлияе на присъдата на Ломбар Хист.
О, не, помисли си Хелър. Но каза:
— Кажете за какво става въпрос, за да можем да продължим.
— С помощта на нашите репортери и охраната на сградата на изданието ни, извадихме голям късмет и намерихме и задържахме така наречения доктор Кроуб! Довели сме го и сега е отвън. С вашето разрешение ще го вкараме в залата.
— Какво общо — каза Хелър — има това с Хист?
— Благородникът Стафи прие това за съгласие по негов сигнал шестима надзиратели вкараха Кроуб в залата. Той изглеждаше не по-малко смешен от всеки друг път: твърде дългите му ръце, твърде дългите му крака, твърде дългият му нос както винаги го караха да изглежда като странна птица. Сега обаче имаше нещо още по-странно: вместо да изглежда като съсипан заложник, той вървеше така, сякаш беше собственикът на мястото. Преди някой да успее да го спре, той сграбчи един стол на масата, седна, кръстоса ръце на гърдите си и обяви:
— Аз командвам? Сваляйте си дрехите!
Публиката зяпна.
Хелър се вгледа в него по-отблизо. Същият странен поглед! Кроуб или беше силно дрогиран с нещо, или се беше побъркал — вероятно и двете!