— Проследихме този човек — каза благородникът Стафи. — На времето е бил нает от правителството като целолог и е бил арестуван за криминална злоупотреба с целологията. Бил е осъден на смърт. Обявен за несъществуваща личност. Хист го е използвал, за да създават заедно отвратителни изроди, както беше изложено по-рано. Това обаче не бил краят на кариерата му. Бил откаран с кораб на планетата Блито-3, където изучавал психиатрия и психология. Станал експерт и действащ специалист и по двете, след което бил използван от Мадисън за безумните му проекти в областта на връзките с обществеността. Доколкото сме запознати, на планетата Земя психологията, психиатрията и връзките с обществеността са неразривно свързани.
— Всичко това е много интересно — каза Хелър. — Моля ви обаче, благороднико Стафи, много ми се иска да довърша тази втора прокламация.
— На мен също — отвърна Стафи. — С благосклонността на това заседание и като влиятелен член на издателския свят, искам да предложа и Кроуб да бъде, предаден в психиатричната клиника на Конфедерацията. И тъй като е психиатър, което предполага, че е експерт в лечението на луди хора, предлагам Ломбар Хист да му, бъде даден като пациент.
Хората в залата зинаха още по-широко. След това обаче предложението започна да им харесва.
Изведнъж Хелър избухна. Винаги противник на нечовешките средства, той стана и насочи пръст право към Стафи.
— Представа си нямате какво точно предлагате! Психиатрите прилагат мъчения, за които не сте и чували! Дрогират пациентите си и пускат силни електрически импулси през мозъка им, за да разрушат нервните им реакции! И това не е всичко! Като по някаква прищявка вземат някаква стоманена сонда, пъхат я под клепачите и разбъркват всичко в предните дялове на мозъка? Те никога нямат никакво намерение да лекуват: те просто правят така, че за пациента да няма никаква вероятност да оздравее. Никога! И ТЕ ЗНАЯТ ТОВА! Психиатрите казват, че не вярват в душата, но работят упорито, за да унищожат до дупка душата на човека. И ПРИ ТОВА ЗНАЯТ КАКВО ПРАВЯТ! Няма да позволя подобно нечовешко отношение към когото и да било! Нито дори към Хист!
Изведнъж той си даде сметка, че така вреди на каузата за Земята. Той рязко спря да говори.
До ниската част на масата до себе си той чу един генерал от Вътрешната полиция да прошепва на помощника си:
— Виждаш ли, Земята е толкова ужасна, че дори един много опитен офицер не може да я понася!
Хелър се вгледа в мониторите за обратна връзка. Тълпите също стояха ужасени.
Той изпсува наум. Без да иска, беше намалил шансовете си да създаде атмосфера за по-доброто приемане на Земята.
Той обаче беше инат и си имаше свои принципи. Седна.
— Ще приема това предложение, само ако го направите по друг начин. Ломбар Хист ще бъде изпратен в клиниката, Кроуб — също. Те обаче ще бъдат поставени в прилежащи килии. Ще им бъде забранена всякаква комуникация с външния свят: никой никога няма да има правото да говори с нито един от двамата, никога. Аз НЯМА да позволя психиатрията да си развърже пояса в клиниката на Конфедерацията!
— А Кроуб ще може ли да разговаря с Хист? — настоя Стафи.
— Да, но не и да го докосва — отвърна Хелър.
— Разбрах идеята на Ваша светлост да не позволи на психиатрията да си развърже пояса в клиниката на Конфедерацията — каза Стафи. — Това би било катастрофа. Но щом на Кроуб ще му е разрешено да „лекува“ Хист устно, аз съм напълно доволен. Просто не мога да си представя по-лоша съдба. Благодаря.
Хелър помоли масата за съгласие и го получи. Той се обърна към чиновника и му помогна да довърши втората прокламация. След това я изпрати на пътешествието й за останалите подписи над този на Императора.
По негов знак една група от Вътрешната полиция се зае с Кроуб. Той стана. Изкрещя:
— Вие до един страдате от завист към пениса! — Продължаваше да крещи, докато го извеждаха навън.
Друга група от „сините бутилки“ се приближи до балкона.
Там Ломбар Хист беше паднал на колене. Той повръщаше. Сините бутилки дадоха на майора от Флота някаква разписка. Напъхаха Хист в един черен чувал, сложиха го на една носилка, след което го изнесоха.
Понеже този път беше по-ясно кой трябва да се подпише, прокламацията обиколи масата много по-бързо.
Хелър я получи обратно. Погледна я.
Две минаха, оставаха четири.