Синята бутилка продължаваше да гледа с широко отворени очи и Хелър щеше да продължи да го убеждава, ако не се беше намесил един друг генерал от масата.
— Това ще амнистира и целия персонал на Апарата!
Това беше искрата. Масата започна да ръмжи. Тълпите, макар и доволни до преди един момент, започнаха да крещят:
— Смърт на Апарата!
На Хелър му се прищя да му каже, абе, глупако, има още около два или три милиона хора от Апарата, които са на свобода: ще вържеш ръцете на цялата си полиция, като я пуснеш да ги преследва години наред! Ще имаме още много размирици, още много горящи сгради…
Той даде знак и фанфарите и чинелите се захванаха на работа. Мина известно време, преди той да може да заговори отново.
— Тогава предлагам — каза Хелър — всеки от бившия персонал на Апарата, който се въвлече в криминално престъпление след амнистията да бъде застрелван.
— Никога не съм чувал това. Звучи лошо!
— О, то наистина е лошо! — потвърди Хелър. — Това е един древен обичай на Флистен. Направо ще го впишем в прокламацията. Даже още по-лошо, ще прибавим и in flagrante delicto! Това вече е направо ужасно!
— Но аз не знам какво означават тези думи! — извика генералът.
— Можете да ги проверите по-късно — каза Хелър. — В тълпите, за които „Вътрешен обзор“ излъчва това заседание, има дами. Имате думата ми, че е ужасно. Зная, че това е много жестоко, господа.
Хората от Вътрешната полиция се бяха намръщили.
Единият от тях каза:
— Но…
— Освен това искам да добавя: „А за да се закрилят домовете на хората, Армията ще съдейства на полицията, докато тя се преустрои и настъпи обществено спокойствие.“ — каза бързо Хелър.
Представителите на Армията изглеждаха изненадани, но след това явно се решиха. Тези пък от Вътрешната полиция си даваха сметка за разбърканото й състояние й изведнъж придобиха много доволен вид.
Хелър знаеше, че вече е спечелил масата за каузата: това оставяше на свобода хората, които гледаха излъчването по улиците и домовете си.
Той вдигна глава. Камерите бяха насочени към него.
— Негово превъзходителство въобще не желае да започне управлението си, като създаде неприятности на когото и да било от поданиците си. За всеки ще има предостатъчно работа при реконструирането на сградите и парковете, които са били повредени. Не само това, ами аз мисля, че и самият Калабар би могъл да погълне всички безработни или пък тези, които наскоро са навлезли в свободния живот: там всеки град трябва да бъде построяван наново, като не забравяме и че на всяка друга планета от Конфедерацията ще има нужда от много нови строежи. Зная, че Негово превъзходителство желае да издигне съюза от 110 планети до благополучие, което не е било виждано досега. Всеки човек, който се възползва от тази амнистия, трябва да разбере, че дължи тази възможност на Мортиай и че всичко, което той иска от поданиците си в замяна е верността им и помощта им, за да стане нацията ни по-добра.
Тълпите по улиците започнаха да надават радостни възгласи.
Камерите вече не снимаха него. Той избърса лицето си с червената си инженерска кърпа.
Беше се движил по ръба на острието. По-късно щеше да каже на Армията и на полицията, че in situ означава просто „на място“, a in flagrante delicto — „хванат на местопрестъплението“, ако си спомняше правилно.
Засега поне беше предотвратил по-нататъшни размирици. Ако късметът му продължаваше да работи, щеше да бъде много изгодно, а също и необходимо, дори от жизнена важност, ако успееше да направи така, че името на Земята не се появи отново поради продължителната борба с Апарата: служителите в него щяха да изпаднат в пълно отчаяние, ако разберяха, че се връщат отново в затвора.
Четири минаха, оставаха две. Следващата трябваше да бъде много изпипана. Последната щеше да означава нещо ужасно, ако нещата се проваляха.
Глава седма
Хелър чу някого зад гърба си. Беше графиня Крек. Тя прошепна: