— Хайти каза да ти предам да увърташ колкото може по-дълго. След малко ще бъдат готови.
Той кимна. Четвъртата прокламация още не се беше върнала при него. Чудеше се как може да увърта по-дълго.
Крек каза:
— Чух последната мярка, която взехте. Защо даде зелена улица на всички престъпници?
— Грис не е бил единственият човек, който разполага с файлове за изнудване. Тази мярка ще попречи на офицерите от Апарата да се захванат с криминалния бизнес.
Тя не разбра кой знае колко от отговора му; освен това подуши някакво шикалкавене от негова страна.
— Вероятно си имал и други основания, освен това.
— Стой мирна.
— Но ти пусна сред населението няколко милиона престъпника. Защо?
— Държавата е била корумпирана и правосъдието е правило немалко съзнателни грешки. — Той се обърна и я изгледа продължително. — Добре. Помни, че ти си го изпроси. Ти може да не си единствената Лисъс Моъм.
Тя затаи дъх. Той намекваше за това, че тя е била неправилно осъдена и обявена за несъществуваща личност до настоящия ден. В очите й се появиха сълзи.
— Ти си го направил заради мен. За да отпразнуваш връщането на гражданството ми.
— Махай се. Ти не обичаш хора с меки сърца.
— Срамувам се от себе си. Обичам те, Джетеро!
— Добре де, недей да стоиш тук и при това да се държиш мекушаво. Иди да помогнеш на Хайти и така може би ще спасим приятелите си. Изгубени надежди, но кой знае.
Тя изведнъж го целуна.
— Бог да те благослови, Джетеро.
Тълпите нададоха радостни възгласи. Целувката беше излъчена по „Вътрешен обзор“. Графиня Крек изчезна.
Хелър промърмори към мониторите в другия край на залата:
— Нямаше да се радвате толкова, ако знаехте, че се опитвам да спася любимия ви враг, Земята. Е, сега всичко зависи от математиката.
Четвъртата прокламация беше пристигнала при чиновника, за да я отрази. Хелър беше протакал колкото можеше. Той стана и даде знак на фанфарите да гръмнат.
— Господа, малко по-рано приехме една формална резолюция да обявим извън закона психиатрията и психологията. Бих искал да впишем тази резолюция в петата формална прокламация, която сега ще обсъдим. Негово превъзходителство заяви, че не иска да чува повече нищо за Земята. Ако впишем тези науки в една публична прокламация, ще се наложи да споменем Земята, а това може да привлече вниманието му. Нещо повече, имената на тези науки вече са се появили в пресата. На мен ми се струва, че това може най-добре да се прикрие като задоволим изискването на издателите, които желаят да бъдат предпазени от неща като лъжливи истории и това друго изобретение на Земята — връзките с обществеността.
От заседателната зала се чу ръмжене. Седящите там бяха готови да потиснат всичко, което беше свързано по някакъв начин с тази планета.
— Поради това предлагам — продължи Хелър — да създадем поста Цензор. Подобен пост, присъединен към персонала тук, в Палас сити, може да предотврати публикуването на психиатрични и психологически текстове. Освен това би могъл да предотврати злоупотреби под прикритието на връзките с обществеността. Всъщност ми се струва, че постът в действителност се припокрива с този на Кралския историк. — Той получи кимванията на съгласие от масата. — Може ли някой да ме осведоми кой заема този пост в момента, понеже персоналът на Палас сити бе така силно разместен?
Той знаеше отговора. Просто залагаше капан. Кликата на издателите в далечния край на залата кимаше в съгласие.
Изправи се един чиновник.
— Ваша светлост, сър. Постът на Кралски историк се заемаше от един човек, който за нещастие се противопостави на нарежданията на Ломбар Хист. Той е мъртъв. Мястото е вакантно.
— О, слава! — възкликна Хелър. — Един мъченик! Ами тогава, ние нямаме друг избор!
Всички се вторачиха в него.
— Един човек е гражданин с обществено съзнание. Той познава всички аспекти на това, за което говорим. Той вече доказа желанието си като привлече вниманието ни към този въпрос. За поста на Кралски историк, Цензор и Председател на който и да било борд на Цензорите предлагам благородника Артрит Стафи!
В далечния край на залата сред другите издатели благородникът Стафи подскочи.
— Но…, но…, ами издателската ми империя!
— О, няма нищо — отвърна Хелър, — всички ние трябва да направим по някоя малка жертва за доброто на нацията. Сигурен съм, че можете да намерите някой, който да ръководи вестника ви вместо вас. — Той се изпъна. — Държавата се нуждае от вашето съдействие, благороднико Артрит Стафи! И си помислете как ще можете да бъдете пример с вашия вестник! Помислете си как можете да издигнете и задържите чистотата на журналистическата етика! — Той понижи глас. — А и си помислете колко успешно можете да потискате всякакви усилия населението да бъде покварявано с психиатрия и психология.