— Искрено ви благодарим за компетентното мнение — обърна се към него Хелър. Той съзнателно пропусна да спомене ролята, която Стафи беше изиграл при довеждането на тълпите до размирици. — На крайните монитори виждам, че са готови всеки момент да започнат да се наслаждават на забавлението. Хайде да го погледаме. Може пък така да ни хрумне нещо.
Глава трета
В парка беше издигната сцена с отворен край, всъщност просто една платформа. От едната страна бяха наредени на амфитеатрални поставки хиляда и петстотин места, но откритото пространство до тях позволяваше там да стоят още хиляди.
Три огромни военни оркестъра — на Армията, на Флота и на Палас сити, които бяха сбрани без предупреждение, стояха пред и от двете страни на платформата. Точно в момента централният от тях — този на Флота — който се състоеше от повече от сто инструмента, свиреше „Към космоса, хей!“. Прожекторите блестяха по инструментите им: просветването на електрическите ръкавици на диригента трептяха в каданс, когато ги дирижираше.
След това прозвуча един дълъг тон и при настоятелния му зов на сцената се появи Хайти Хелър, а парчето продължи. Върху нея падна светлината от един прожектор, докато тя маршируваше. Носеше една много смела версия на армейска униформа, но на главата й, килната на една страна, имаше униформено кепе на офицер от Флота. Хайти носеше, освен това и електрическа кама като тези, които бяха носени от моряците от Флота.
Тя премина през сцената веднъж, след което направи царствен жест. Обърна се и премина през сцената в обратна посока, а по левите странични стъпала зад нея се изкачи един хор в армейски униформи. В този момент музиката се смени с армейска бойна песен — свиреше оркестърът на Армията.
Всички заедно минаха през цялата сцена и Хайти спря отново. Тя се обърна и по десните странични стъпала се изкачи един хор, облечен като моряци от Флота. Оркестъра на Палас сити се присъедини в изпълнението на боен марш на Флота.
Хайти тръгна към средата на сцената и се спря там с лице към публиката. Оркестърът на Флота засвири отново „Към космоса, хей!“. Хайти мина напред и по стъпалата зад нея се изкачи един хор, облечен като спейсъри от Флота.
Единственото нагласено нещо бяха звездите. Прожекторите върху Хайти и трите хора проблясваха в маршов ритъм. Камерите на „Вътрешен обзор“ проблясваха. Шоуто се излъчваше по претъпканите улици, митингите и домовете из цялата Конфедерация. Вярно, че моментът беше изключително важен, но и кой ли не би гледал и слушал Хайти Хелър?
Стандартните номера, изпълнявани от хоровете, които бяха долетели така бързо от студиата на „Вътрешен обзор“ в Джой сити, бяха номера, които всички изпълнители знаеха много добре. Хелър обаче беше шокиран от бързината, с която Хайти беше успяла да организира и дирижира всичко това. В него се надигна чувство на гордост от собствената му сестра: толкова много, много зависеше от нейния успех сега. Той се чудеше дали е успяла да направи почти невъзможното и да е написала песента, да е пригодила музиката, а след това да я е упражнила. Усети се, че не смее да си поеме дъх.
Тогава изведнъж трите хора направиха плътна ветрилобразна линия зад нея, застанаха с лице към публиката и започнаха да маршируват в ритъм на място. Хайти натисна един бутон на електрическата си кама, за да я нагласи на пълна мощност, и се спусна напред.
Внезапно всичките три оркестъра засвириха продължителен и застрашителен тон.
Камата полетя надолу като пръскаше около себе си искри. И тогава трите оркестъра засвириха някаква дивашка мелодия, дирижирани от огнените пръски на електрическата кама.
Изсвириха цялата мелодия един път, докато Хайти дирижираше. Тогава я обля яркочервена светлина от сценичен прожектор и тя запя заедно с раздиращата, помпозна музика: