С последното „Сбогом“ прогърмя мощен ГРЪМ от линелите на всички оркестри.
Това обаче въобще не постави края на песента. Всъщност програмата едва започваше.
Изведнъж първата строфа от песента се появи на фона на звездите с помощта на електронна проекция, така че цялата публика да може да я види, а също така да се появи и на екраните на „Вътрешен обзор“.
С едно замахване с камата Хайти започна да дирижира и трите хора. Те запяха, а думите — в кърваво червено — се появяваха по редове на фона на звездите. Всички изпяха отново цялата песен.
Стигнаха до последното удряне на чинелите. Хайти размаха искрящата кама, за да посочи публиката в Палас сити. След това изкрещя като за команда:
— ПЕЙТЕ С НАС, ВСИЧКИ!
Тя подхвана отново песента заедно с хоровете, а думите се появяваха на фона на небето ред по ред. Но този път тя дирижираше публиката, закриваше ухото си с длан, подканваше ги да пеят, насилваше ги да пеят, заповядваше им да пеят!
Песента отново стигна до удара на линелите. Хайти извика:
— Сега всички пред „Вътрешен обзор“! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ!
Тя, хоровете, публиката в парка на Палас сити, а вече и из цялата Конфедерация, макар и с известно закъснение — всички пееха тази песен.
При това я пееха с много силна нотка на ярост!
Благородникът Артрит Стафи погледна Хелър.
— Знаехте ли, че тя има намерение да прави това? Ще подлуди тълпите и веднага ще предизвика нова вълна от бунтове!
Не получи никакъв отговор от Хелър и се обърна, за да продължи да гледа с ужас това, което ставаше на екрана. В залата работеха и екраните за обратна връзка, на които се виждаха тълпите, които въодушевено пееха песента с пищяща ярост, което накара кръвта на Стафи да замръзне в жилите му. Даже лицата бяха изкривени. Размахваха се юмруци. Тълпите бяха на път да пощуреят!
Отново гърмът на чинелите. А Хайти извика:
— По-силно, по-силно? Пеете за един враг, а не за някой приятел! ПЕЙТЕ! — И тя подхвана песента наново, а думите продължаваха да се появяват на небето:
Ще завършим нашата инвазия…
Ревът на множеството гласове от близкия парк, който се усили още повече, нахлу в залата на Великия съвет. Звуците от самите монитори започнаха да стават истерични.
Финалният гръм в песента.
— О! — извика Хаити — можете да се справите още по-добре! Аз съм тук, в един парк на Палас сити, Волтар. Искам да чуя гласовете ви чак от Флистен! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ! ПЕЙТЕ!
— Боже мой — възкликна Стафи, — задават се още много бунтове! Усещам го! Не можете ли да я спрете?
— Да спра сестра си Хайти? — попита Хелър. — Никога не съм можел. Да не говорим пък за сега.
И песента отново беше изпята.
След това отново.
След това отново!
Всички хора из цялата Конфедерация, които се намираха в близост до някакъв екран на „Вътрешен обзор“, пееха тази песен!
Тя се завихряше над планетите като химн на омразата!
Експерт по преценката на реакцията на публиката от сцената, Хайти караше цялата Конфедерация да пее песента отново, и отново, и отново, за да получи точно такъв резултат, какъвто искаше. Тя ги накара да освободят омразата си с помощта на тази дивашка музика, а после ги поведе отвъд гнева.
По едно време тя натисна някакво електронно копче, което беше в ръката й, и думите престанаха да се появяват в небето. Всички обаче вече ги знаеха наизуст и музиката и пеенето продължиха.
На фона на звездите се появи малка точица. Хоровете застанаха с гръб към публиката и започнаха да маршируват на място, но изглеждаше така, сякаш маршируват напред.