Цялата публика усети, че се приближава към малката точица, защото тя ставаше все по-голяма.
Разрастваше ли се разрастваше точицата, докато заприлича на сфера. След това сферата се разрастваше ли разрастваше, докато заприлича на планета.
И ето че точно пред тях застана една планета, като се въртеше в нощното небе.
Хелър премигна. Крек вероятно им беше дала приближаваща снимка от файловете му. Това БЕШЕ планетата Земя! Прозрачната й влага висеше като синьо-бяло червен мехур, който се въртеше, но твърде бавно, за да бъде забелязано. Снимката беше направена откъм слънчевата страна: Европа и Северна Америка се виждаха в червеникав оттенък от двете страни на обсипания с облаци океан. Дори жълтеникавата луна беше там, надничаше иззад екватора. Макар лентата да беше записана от хиляди километри височина, триизмерната илюзия сега сякаш висеше точно отвъд и над сцената.
Като я видя, на Хелър му стана малко неприятно. Тази планета беше толкова хубава: колко лошо, че хората на Земята се бяха възползвали твърде малко от наследството, което им беше оставил принц Кавкалсия — то правеше толкова неща подобни в културно отношение между Волтар и Земята. Колко лошо, че гледаха на него с такова пренебрежение. Беше срамота, че до такава степен бяха позволили собствените им примитиви да ги корумпират и по този начин се бяха отдалечили толкова много от целта. Множеството „изми“ и омрази можеха до една да се разрешат, ако те просто си бяха дали сметка, че една шепа хора ги използват за лични облаги: политическите им убеждения бяха пълни глупости и лъжи, фабрикувани, за да ползват малцинството, макар и да претендираха, че отговарят на нуждите на мнозинството. А начинът, по който тази култура се беше съсредоточила върху материалните придобивки като единствено важни, изключваше възможността да се постигнат истинските и ценните неща в живота. В техните ценностни скали една чиния със супа — измерена в минути — беше много, много по-важна от човешката душа.
Е, ето я пред тях, огромна на фона на звездите.
Хайти даде знак. Музиката премина в бойния ритъм на своеобразна атака.
Тя извика:
— Всеки от вас ще намери на седалката си по един пистолет. ВЗЕМЕТЕ ГИ В РЪЦЕ!
По амфитеатрално наредените седалки настъпи мигновена бъркотия. Да, там висяха пистолети. Бяха от онези, които произвеждат само искра и шум.
Хайти извади един от собствения си колан. Хоровете направиха същото. Тя го насочи към електронната илюзия на планетата. Хоровете направиха същото. Тя извика:
— ЗАПОЧВАЙТЕ ДА СТРЕЛЯТЕ!
В поток от огън трите хора и публиката започнаха баража!
Музиката се усили. Изстрелите започнаха да бият в каданс! Целта беше Земята на фона на звездите!
Музиката се усили още повече.
Появи се една кръгла редица от танкове, които преди това не се виждаха, но които изведнъж бяха осветени. Започнаха да стрелят с основните си оръдия, като бълваха към планетата дим и пламъци.
След това при един категоричен сигнал, в полезрението се появи един по-външен пръстен от оръдия, които бяха обслужвани от истински стрелци. Започнаха да бълват мощни оръдейни залпове към мишената.
Музиката се усили до ярост.
Хайти даде друг знак.
С помощта на една оптическа илюзия, в небето навсякъде около планетата се появи многоброен волтариански Флот. Той прибави нов тътен от оръдейни залпове към оглушителната врява.
Под въздействието на всичките удари ПЛАНЕТАТА ВНЕЗАПНО СЕ РАЗБИ НА ПАРЧЕТА С УЖАСЕН ТРЯСЪК!
Чу се звук като писък на умиращ.
След това се чу шум като че нещо пада с търкаляне.
Нещо малко и овъглено сякаш падна върху сцената.
Остана там съскащо: едно малко, мъртво, сгърчено, димящо нещо.
Изведнъж музиката засвири погребален марш.
Той беше бавен и действаше ужасно.
Върху съскащото нещо падна синьо петно светлина от прожектор. Всички други светлини бяха угаснали.
И тогава, окъпани в синьо и с тържествена стъпка трийсет свещеника излязоха на преден план от тъмнината.
С движенията на изтъркана тържественост, асистирани от облечени в черно погребални помощници, които хвърлиха с маша предмета в един гроб, свещениците извършиха целия погребален ритуал под звуците на погребалната хорова музика.