Изведнъж се появи един аленочервен дявол и изрови нещо, което приличаше на сгърчена, почерняла душа. Той се извърна и я потопи в потънал в пламъци котел.
Светлините угаснаха. Хайти беше изчезнала. Сцената остана празна и се чуваше единствено стонът на студения пустинен вятър.
Глава четвърта
— Боже — по-скоро изстена, отколкото продума благородникът Артрит Стафи. Той потри челото си и се сети, че то е все още превързано. Той стисна здраво ръцете си. — О, наистина ми се струва, че това развали всичко. Никога не съм виждал населението да стига до такава трескава възбуда.
— Погледнете към мониторите за обратна връзка — каза Хелър.
Всички извърнаха глави.
Тълпите по улиците намаляваха.
ХОРАТА СЕ ПРИБИРАХА ПО ДОМОВЕТЕ СИ!
— Нищо не разбирам — каза Стафи.
— Мисля, че това, което не разбираш — каза Бис, — е работата на военния инженер. Джет, направи ни тази услуга и ни кажи какво става.
— Наистина ли искате да знаете?
Генералът, адмиралът и капитан Роук кимнаха нетърпеливо. Не можеха да разберат защо тълпите се разпръсват.
Хелър въздъхна. След това каза:
— Двамата с Хайти нагласихме всичко това. А тя наистина се справи отлично. Заслугата е нейна. Единственото, което направих аз, бе да се възползвам от една поучителна теорема в символната логика за напреднали: „Външният вид на един отговор може да бъде погрешно взет за самия отговор“. Едно паралелно твърдение е, че „външният вид на резултата може да бъде погрешно взет за самия резултат“. Очевидно последното свърши работа. По-голямата част от хората в Конфедерацията сега ще възприема Земята като мъртва. Тези, които не направят това, няма да могат да намерят никой друг, толкова заинтересуван от проблема. Ако забелязахте, Хайти дори ги накара да пеят прекалено дълго. Това ги изтощи. По този начин те почти напълно изразходваха озлоблението си. Надявам се, че заместихме масовата истерия с масово споразумение, а масовото споразумение е истинската същност на действителността. Казвам ви съвсем откровено, че това е само елементарната математика на военния инженер.
— Чакайте малко — каза Стафи. — Като оставим настрана факта, че още въобще не сме решили въпроса за Земята и сега трябва да го направим, това, което направихте много прилича на моделиране на общественото мнение. Това пък много напомня за „връзките с обществеността“. Сигурен ли сте, че не става въпрос за специалитета на Мадисън?
Бис изсумтя.
— Благороднико Стафи — каза той, — военните инженери от Флота са разгромявали и превъзмогвали тълпи от вражеските народи още преди расата на Мадисън да се е била научила да носи панталони от кожа. Та нали вчера Джет разгроми петдесет хиляди отряда на Апарата в същия този град, като използва оръжие за контрол на населението, съвсем сам. Как си мислиш, че завзехме това място без истински пострадали и разрушения?
Стафи зяпна.
— Не знаех това.
— Да НЕ се публикува — каза Хелър. Той отново погледна към мониторите за обратна връзка. Хората наистина се разотиваха по домовете си. Дори, докато гледаше, два от екраните останаха празни, защото снимачните екипи на „Вътрешен обзор“ в отдалечените градове бяха започнали да си събират багажа.
— Охладихме масите. Сега да се върнем на работа към шестата прокламация и да решим как точно ще се отървем от истинската Земя. За нещастие тя НЕ е електронна, илюзия, а Негово превъзходителство ни е дал нарежданията си.
Глава пета
В залата беше станало много тихо. Мониторите за обратна връзка угасваха един по един. Основната програма на канала сега се занимаваше с времето през следващия ден. На масата бяха надвиснали облаци.
Там седяха шестимата — една малка група на фона на огромното пространство. Хелър вече не седеше на подиума. Беше заел едно място на масата, за да е по-близо до тях.
Адмиралът от Флота потри челюстите си. Той наблюдаваше терминалът пред мястото си, докато сменяше дисплеите на него. Те се отнасяха до военните потенциали на планетата Блйто-3.
— Като гледам тези коефициенти, сателитите, с които разполагат и така нататък, мисля, че не ни остава никакъв избор, освен да я взривим: биха могли да развият пътуване из космоса.
— Технически биха могли — каза Хелър, — макар че ще трябва да преодолеят някои радикални грешки в науките си. От социална гледна точка обаче не биха го направили. В основата на мисленето им лежат само два мотива: единият е търговията, другият е войната. Елитът им на върха не би могъл да види никаква търговска изгода в пътуванията в космоса, а веднага щом разберат, че подобно изследване не води до вътрешно превъзходство във войните, те съкращават финансите за него. Но всъщност има един друг фактор, който ги проваля на всяка крачка и това е едно странно нещо в лидерите им. Дори едно непретенциозно проучване на историята им показва, че те боготворят и се подчиняват лидери, които убиват: Цезар, Наполеон, Бисмарк, Хитлер, Айзенхауер са само една малка част от имената. По абсолютно същия начин почитат и учените: най-големите известни имена на практика са тези, които са подпомогнали създаването на най-големите оръжия. Айнщайн например. Много примитивно отношение. Всъщност те ругаят, унижават и убиват почтените хора, които се опитват да им помогнат. Залагаш живота си на карта, ако се опиташ да направиш нещо, от което всички да имат полза. Съмнявам се, че могат да се доберат до пътешествия в космоса, преди такива слабости като лошите лидери, социализмът, инфлацията и разни други да са ги изяли отвътре. Всъщност те са напълно неспособни да направят нещо в национален мащаб, само защото то е най-разумното нещо или пък е забавление. Във всяко нещо винаги трябва да има някаква интрига като например кой ще направи един милион от него и кой ще пострада финансово. Доста са объркани. Колкото до постигането на истинско пътуване из космоса, мисля, че няма за какво да се притеснявате.