Той обаче не беше пуснал в ход основния си коз. Адмиралът каза:
— По дяволите! Нищо чудно, че Императорът иска да се отървем от тях!
— Когато Джет беше там долу — каза капитан Роук, — се заинтересувах за тази планета и прегледах по-подробно справочниците за нея — макар че трябва да призная, че Хист държеше при себе си най-важните проучвания. Проследих пътищата до другите системи, които са в прицела ни, и не открих нито един, който да минава през Блито-3: тя е жълто джудже, но е встрани от директните транспортни артерии. Бях истински втрещен от социалната й структура и макар да се изсмях в началото, когато Джет каза, че принц Кавкалсия е можел да отнесе малко от Волтарианската цивилизация там, мисля, че той все пак е прав. Тя е една смесица от примитивно и модерно, но мисленето, което прилагат при използването на модерното, е примитивно. Те ще се самоунищожат в културно отношение, преди да стигнат до етапа на истинското космическо пътуване. Така че ако се отървем от нея, това въобще няма да окаже някакво съществено влияние върху нещата, с които се занимаваме.
— Добре тогава — каза генералът, — не разбирам защо просто Флота да не транспортира няколко армейски части за биологична война до горната част на атмосферата, да поставим един бараж от микроби и обезлистители и просто да бомбардираме мястото: няма да има никакво приземяване.
— Винаги оцелява по някой — каза Хелър. — А и така планетата ще остане в Графика за нахлуването.
— Джет е прав — каза адмиралът. — Хич няма да ми се ще да водя там моряци след 115 години, ако е била използвана бактериологична война. Микробите мутират. Представа си нямаме какви болести можем да донесем на Волтар: тогава ще носим истинска зараза. Обаче онова, което не ми харесва в цялата история, е, че се развалят плановете за оперативните ни действия: имаме работа по едно друго нахлуване — на Колипин — през следващия месец. А ако човек започне да преустройва плановете, в крайна сметка изостава с всичко. Честно да си кажа, ще ни се наложи да използваме няколко флотски части, чиито бази са тук, за каквото и да било нападение на Блито-3, а те са необходими за нормална отбрана, особено при неустановената ситуация в момента. Мога да си представя колко части от Апарата са избягали и са се захванали с пиратство, преди да са чули за амнистията. Не можем да удвоим патрулите, ако разполагаме с по-малко кораби.
— И ние сме в недостиг — каза генералът. — Подпомагането на Вътрешната полиция ще погълне наличните армейски резерви.
— Добре, хайде да видим какво е положението — намеси се Хелър. — Императорът не иска да чува нищо повече за Блито-3 и ние трябва да се отървем от нея, за да я махнем от Графика за нахлуването. Ако се приземим там, за да нападнем, рискуваме да донесем още зарази на Волтар.
— Боже мой, и това ако не е дилема — възкликна адмиралът.
— Така си е — рече генералът.
Сърцето на Хелър биеше много учестено, но той беше запазил доста спокоен израз на лицето си. Дали щеше да се справи с това? Той взе шестата прокламация.