ДЖЕТЕРО ХЕЛЪР беше човекът, който подбуди към най-голямото прикритие в ЦЯЛАТА ИСТОРИЯ НА ВОЛТАР!
Ето това го прави престъпник. Ясно ли е?
Е, каза се достатъчно. Добре е да повишите силно глас, за да поправите тази скандална грешка. Все още има време планетата да бъде завладяна по Графика!
ХОРА НА ВОЛТАР, НАСТОЯВАЙТЕ ЗА ПРИДЪРЖАНЕ КЪМ ТРАДИЦИЯТА!
НАШИТЕ ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ СА ОПРЕДЕЛИЛИ, ЧЕ ЗЕМЯТА ТРЯБВА ДА БЪДЕ ЗАВЛАДЯНА ПО ГРАФИК.
Моето послание към вас: ДРЪПНЕТЕ ВСТРАНИ ТОВА ПРИКРИТИЕ И НАХЛУВАЙТЕ!
Не е край
Написах книгата дотук и преди да я завия и да я изпратя на издателя, я прочетох цялата на Шафтър (Хаунд не искаше да слуша, защото разбра, че вътре има някаква поезия).
Когато всичко беше готово, очаквах да видя Шафтър абсолютно стъписан, но той не беше. Той остави гаечния си ключ — трябваше да вървя по петите му, докато той си върши рутинните проверки, които бяха отзад — погледна ме и каза:
— Млади ми Монте, в името на космическата любов, та ти си оставил толкова много незавързани нишки, че книгата ти прилича на инсталация, която съм те оставил човъркаш, без да те спирам. Не си споменал и думица за онова, което откри при посещението си на Манко, а също така не си споменал нищичко за всички неприятности, които имахме на остров Рилакс. Дотук книгата е добра, обаче си я оставил на три хиляди метра височина. Приземи я, момче, приземи я. Направи един изискан финал!
И така, понеже Шафтър е най-добрият ми критик — единственият, който съм имал досега — се напънах и добавих една заключителна част. Само заради теб, скъпи читателю, за да не бъдеш оставен на три хиляди метра височина, без да се вижда каквото и да е място за приземяване. Чети. Внимавай да не се разбиеш! Читателите са ценни!
Част деветдесета
Заключителна част I
I
След като ми помага две седмици да се ровя в стари книжа и дневници — но прекарвайки по-голямата част от времето си в посещения на познати места на Манко — Хайти се беше върнала на планетата Волтар, за да спази едно отдавна подписано споразумение — да се появи на бенефис в Деня на Хайти Хелър, който се честваше всяка година.
На площадката за совалки, откъдето щеше да хване суперлуксозен въздушен лайнер за Волтар, тя ме потупа по рамото, целуна ме майчински по бузата и каза:
— И не забравяй да поставиш истинското ударение върху последвалия живот на брат ми в твоята книга. Като писател трябва да се погрижиш пресата да му обърне достатъчно внимание: той е ТВЪРДЕ потаен за себе си. Засега чао-чао. Оставям те в добри ръце. Беше голямо забавление. Довиждане.
Докато совалката се издигаше нагоре, а аз махах с ръка, си мислех, че за нея може да е било просто едно забавление — за мен обаче си беше смъртно сериозна работа и щеше да продължи да е така! Бях изтъркал палеца си да прелиствам копия от дневници и документи, ушите ми ме боляха от воя при записването на вече записани ленти. И макар да бях проследил цялата история до последния фатален военен, съвет за Земята (а също и прекарал много усилени седмици в това да запиша нещата, които вие прочетохте толкова бързо), още не бях завързал финалните свободни краища окончателно. Колко усилено, колко безкрайно усилено бях работил за теб, скъпи читателю!
По нареждане на Хайти шофьорът ме чакаше, за да ме откара обратно в обширните имения на Дука и Дукесата на Манко, където бяхме отседнали. Именията обхващат цяла верига девствени планини и хиляди квадратни километра плодородна равнина в близост до един град — провинциален наистина, но три пъти по-голям от Ню Йорк — който се казваше Аталанта.
Приземихме се в Роуз парк и аз извадих късмет. Дукесата тъкмо в този момент влизаше в един салон.
Беше висока и руса и макар вече да беше почти излязла от средната възраст, и макар че имаше много деца, тя беше доста красива. Годините до голяма степен бяха пощадили някогашната графиня Крек.
— Здравей, Монте — каза тя. — Изглеждаш доста изтощен. Хайти без проблем ли отлетя?
Кимнах. Дукесата на Манко обикновено ме караше да се чувствам до известна степен с вързан език и нескопосан: тя се движеше леко и грациозно, а сиво-сините й очи имаха много силно въздействие. Днес беше облечена във велур и вероятно беше ходила навън, за да надзирава как вървят нещата из имението.