— Блин — обърна се Хелър към новодошлия, — отнеси тази кутия и я изпрати на Хайти. Съжалявам, че я изпуснах: очаквах с нетърпение да обменим по няколко „Спомняш ли си…?“, докато си бъбрим за Аталанта. Опаковай го много внимателно, защото е от много старо стъкло: сега ще трябва да измине с кораб целия път до Пош хилс. Цветята са Нейна милост.
Блин ме освободи от товара ми. Лакеят ми поднесе едно питие. Хелър ми даде знак да седна.
— Значи това, което чух, е вярно — каза той. — Скъпата Хайти ти помага да напишеш книга. Имаш ли си издател?
— О, да, Ваша… Джет. Байографикс Паблишинг Кампъни беше очарована от идеята да издаде книга за вас. Даже подписаха договора с мен, без да искат предварителни данни за книгата. Бяха много нетърпеливи наистина. — Не го осведомих, че те бяха предположили, че го познавам много добре, а аз всъщност разбрах, че Джетеро Хелър е истинското име на невероятно популярния и много влиятелен Дук на Манко, едва когато се захванах с този проект. Бяха стъписани, когато разбраха, че за него няма нито една книга и ми бяха казали:
— Млади Пенуел, ако можеш да проследиш отвътре биографията на Короната и да я опишеш в книга, ще натрупаш състояние!
Щях да им се представя в още по-добра светлина. Каква книга бях приготвил! Изтребител!
— Ами добре, това е чудесно — каза Хелър. — Предполагам, че момичетата са ти помагали.
— О, да — отвърнах аз. — Бяха чудесни — осигуриха ми достъп до всички ваши дневници и вещи, а освен това отвориха заради мен и цялата Мемориална библиотека.
— Предполагам, че си бил много зает. Добра ли се до някакъв друг материал?
— О, да, сър — отвърнах аз. — Нещо много учудващо. Някакво земетресение вероятно е направило пукнатини около Спитиос във Великата пустиня. Онова място, дето го разрушихте, спомняте ли си? И аз извадих голям късмет, като открих всички основни архиви на Апарата.
Опитвах се да го подлъжа, за да ми направи някакви нови разкрития или коментари, които мога да използвам.
Но той само каза:
— Мога да си го представя — и сръбна от студената си напитка. — Но мога да си представя и колко е трудно това за един млад писател. Имаш ли някакви неприятности?
Стигнахме до един мазол.
— Ами — казах аз, — заради семейството ми е. Откакто се дипломирах в Кралската академия на изкуствата, те въобще не приемат насериозно моята писателска дейност. Написал съм толкова много оди, а те даже не искат да ги чуят. Никаква подкрепа от тяхна страна.
Той поклати глава и ме погледна с голямо съчувствие.
— Е, младостта си иска жертвите. Но не мога да си помисля, че те активно те възпрепятстват.
— О, напротив, правят го! — противопоставих се аз. — Всичките ми роднини до един ме подтикват и насилват да правя това или онова, за да се добера до някакъв пост.
— О, боже — каза Хелър, — това трябва да е доста неприятно.
— Така е! — казах аз натъртено. Обаче се успокоиха по този въпрос. Сега става нещо абсолютно ужасно. Майка ми е организирала някакъв заговор, за да ме ожени за лейди Корса.
— Лейди Корса? — възкликна той ококорен. — Е, ама тя е наследница на половината планета Модон!
— Обаче е ужасно атлетична, на ръст два пъти колкото мен. И при това няма никаква душа! Мисля, че писането е загуба на време.
— Но, боже мой — каза Хелър, — така ще станеш един от най-богатите мъже на Модон след половин век. Земите на тази планета са легендарни с плодородието си, а планинските части са много красиви и пълни с дивеч. Истински рай!
Аз поклатих глава.
— Провинция — казах. — Селско, колкото можете да си представите. Единственото, което правят, е да копаят напоителни канавки или пък стърчат някъде с кепета в ръце и си дърдорят за вълната на животните. Даже селската аристокрация е неграмотна и си ляга веднага след залез-слънце. Няма да мога да се добирам до ярките светлини на Волтар даже и един път в годината. О, уверявам ви, Ваша милост, това би означавало СМЪРТ!
— О, бедният, ти — каза Хелър. — Писането трябва да означава много за теб.
— О, така е, така е. Заради това, Джет, моля те, разкажи ми историята на твоя живот.
Той придоби много сериозен вид. Довърши студената си напитка и остави чашата.
— Много добре тогава. Откъде да започна?
Малко ме бяха хванали в крачка. Не очаквах, че ще стане толкова лесно.