— Ами, обикновено човек започва с това къде е роден — казах аз.
Той кимна. Настани се удобно. Аз включих касетофончето си, очаквайки с нетърпение да чуя всяка негова дума. Сега щях да се добера до дъното на всичко. С хитрото и ловко задаване на въпроси, което си мислех, че един репортер следовател би трябвало да прилага, щях да го накарам да разкрие със собствени думи същината на най-гигантското прикритие за всички времена.
— Роден съм — започна Хелър — в Тапур, провинция Аталанта, планета Манко, преди сто двайсет и седем години.
Бях напрегнат. Погледът му придоби носталгичен оттенък от спомените. Сега щях да разбера всичко.
— След това — продължи Хелър — живях досега. И ето ме тук.
Усетих как стаята се завърта. Отворих уста. Затворих я.
Една детинска и невинна усмивка остана на устните на Хелър.
В коридора се чуха нечии стъпки. При нас се вмъкна дукесата на Манко. Въпреки възрастта си тя беше красива. Беше облечена във вечерна рокля, която проблясваше в синьо и жълто и сякаш отразяваше цвета на косата и очите й. Ако не знаех на колко години е, умението й да си слага грим щеше да ме заблуди.
Той стана, за да я посрещне, и тя го целуна.
— Ти си много лошо момче, да пристигаш тук с гръм и трясък един ден по-рано и да завариш всичко в такава бъркотия. Но аз съм много доволна — и тя го целуна още веднъж много топло. След това си даде сметка за моето присъствие. Каза: — Джетеро, не се стърпях и дочух онова, което току-що каза на този млад мъж. Спести му шегите си. Той наистина полага много упорити усилия, а и освен това е време да получиш някакво признание.
— Точно така! — каза Хелър. — Признание! Тъкмо това, което искам. Признание за това, че умирам от глад. Какво има за вечеря?
И това беше ВСИЧКО, което успях да измъкна от Джетеро Хелър, вицекралски председател на Великия съвет, дук на Манко.
Виждате ли?
ТОЙ И ДОСЕГА ПОДДЪРЖА НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРИКРИТИЕ, КОЕТО КОНФЕДЕРАЦИЯТА НЯКОГА Е ПОНЕСЛА!
Но все още има време, скъпи читателю, все още има време. Свещеният График за нахлуването все още може да бъде реставриран и изпълнен.
Както обаче ми напомня Шафтър, още не съм ти казал всичко.
V
Когато се върнах на Волтар, разбира се бях зает дълго време, докато пишех историята, която вие прочетохте. Честно да ви кажа, никога не съм работил толкова упорито през целия си живот. Изнудих Хаунд — понеже той пие — да казва на хората, че съм седнал да уча за някакъв изпит, който ще ми даде пост, но без да казвам кой от роднините беше спечелил. Освен това лейди Корса беше се върнала заедно с брат си на Модон, така че нищо и никой не ме притесняваше. О, колко пот хвърлих само.
И тогава дойде великият ден, в който си помислих, че съм свършил, а изведнъж чувам Шафтър да ми казва, че не съм си дозавързал краищата на историята.
— Добре — рекох му нетърпеливо, — добре. Но аз не разполагам с повече материал, Шафтър. Всичко е изписано!
Той въздъхна, след което каза:
— Млади ми Монте, някога давал ли си сметка колко досадно беше за мен да бърникам наоколо, докато ти си цапаше ръцете с мастило? Всичките коли, дето ги имаш, са до една в пълна изправност. И знаеш ли какво?
— Какво? — попитах аз.
— Мисля, че ти пишеш приказки.
— О, Шафтър, и ти ли си вече срещу мен?
— Не бих направил такова нещо, млади ми Монте. Но бих могъл да те предпазя от една ужасна грешка. — Той отиде до вратата на стария космически туристически кораб, който беше купил за една песен (трябва да бъда малко по-точен: не беше една от одите ми, защото тях никой не ги иска; беше го купил с неизразходваните ми аванси, натрупани докато пиша), отвори скърцащата врата и натисна един бутон на контролното табло. След това каза:
— Погледни тук.
Погледнах.
Беше включил някаква карта. Карта на Западния океан.
— Не виждам нищо — казах с изненада.
— Тъкмо това ти показвам — каза Шафтър. — Би могъл да направиш някоя ужасна грешка. Вгледай се внимателно. НИЩО!
Повярвайте, изпаднах в отвратителен шок, когато разбрах и се уверих в това, за което той говореше. Там не само, че нямаше никакъв остров Рилакс, ами НЯМАШЕ ВЪОБЩЕ НИКАКЪВ ОСТРОВ!
— Боже мой! — извиках. — Та това прикритие е стигнало дотам, че да се промени една планетарна карта на Волтар!