— Знаех си, че ще го приемеш като мен — каза Шафтър. — Ще помоля Хаунд да ни приготви обяд за из път и веднага тръгваме!
Полетяхме натам веднага. Три хиляди километра. Старият туристически кораб не беше от най-бързите — вдигаше най-много петстотин километра в час — но пък си имаше много устройства и екрани.
Скупчените облаци бяха много високи и сиви, океанът — много застрашителен и зелен. Около четири часа следобед бяхме стигнали над точните координати.
— Внимавай да не се блъснеш във върха на планината — казах аз. — Забравил съм колко е висок.
— Обаче и в пилотския дневник не пише нищо. Там въобще не е споменат такъв остров. Аз обаче си имам система. Начертал съм една схемичка й просто ще летим напред-назад, като се спускаме все по-ниско. Така ще проверим цялата тази част от океана.
— Недей да се блъскаш в планината! — предупредих го аз.
— Няма — отвърна Шафтър. — Защото съм напълно сигурен, че там няма нищо. Освен това съм включил всичките екрани. Отпусни се спокойно и изяж още едно кексче. Търсенето ще ни отнеме доста време.
Реехме се ли се реехме, все по-ниско и по-ниско, като прорязвахме вълмата мъгла и слънчевите петна. От време на време океанът проблясваше под нас.
Вълните започваха да изглеждат все по-застрашителни. Накрая летяхме толкова ниско, че даже видях как една риба-прилеп я преследват цяло ято риби-зъбари. Започнах да се изнервям, особено когато Шафтър избра точно този момент да отвори един вътрешен капак, за да пъхне още едно горивно блокче: надявах се, че разполагаме с достатъчно от тях.
Изведнъж слънцето ме заслепи. Блестеше под мъглата, хоризонтално. ЗАЛЕЗ!
И тогава ми хрумна една много странна мисъл.
— Кажи ми, Шафтър, някой от Планетарната охрана обаждал ли се е?
— Не — отвърна той, докато наблюдаваше вълните.
Ами тогава, за Бога, провери дали каналът ти за трафика работи. Хич не ми се иска някоя бойна глава да се забие в нас. Островът е доста далеч от разрешения район. Провери си канала!
Той вдигна рамене и опита да осъществи връзка.
— Проба, проба — каза той в микрофона.
— О, това ли сте правили? — попита един глас от базата за Планетарна охрана. — Мислехме си, че вероятно търсите място за риболов.
Шафтър се обърна към мен и ми намигна.
— Точно така — каза той в микрофона. — Обаче внимаваме да не се блъснем в планината.
— Каква планина? — попитаха от Планетарна охрана.
— Теон — отвърна Шафтър. — Планината на остров Рилакс.
Настъпи тишина, след което се чу:
— Туристически кораб 4536729-MY7. Току-що ви издадохме призовка за проверка, заради това, че летите без карти и пилотски дневник. Моля да се явите в удобно за вас време в Пътна сигурност, за да бъдат проверени екраните и справочниците ви.
— О, чакайте малко — каза Шафтър, — нямаме нужда от това.
— Ами тогава сигурно е по-добре да получите една истинска призовка за това, че сте летели под въздействието на тап.
— Не, не — рече бързо Шафтър. — Предпочитам предупреждението, благодаря. Не е моя вината, че справочниците ви се четат толкова трудно. Мога да се закълна, че видях да се споменава Връх Теон там.
— Привиждат ви се разни неща. Ще издадем истинската призовка. Няма нито такъв остров, нито такава планина. Ще наблюдаваме на монитор връщането ви у дома. Елате в съда утре сутрин. А освен това донесете десет кредита за глобата. Край.
Шафтър се обърна към мен.
— Моля те, спри с предложенията си, млади Монте, Сега ми дай десет кредита, за да мога утре да отида в съда, преди да си станал от сън, и да платя глобата. Тук няма никаква суша, отиваме си у дома.
Бях стъписан. Това беше нещо много повече от обикновено прикритие.
Какво беше станало с кралица Тийни и Мадисън, с катамитите, с персонала на Палас сити и още около пет хиляди души?
О, Шафтър се оказа прав. Бях забравил да завържа краищата на историята си й сега те се вееха свободно във въздуха!
КАКВО СЕ БЕШЕ СЛУЧИЛО?
Островът беше образуван от един вулканичен мехур.
Дали Хелър, този архи-престъпник, не беше изпратил някой боен кораб да го взриви във водата, за да прикрие прикритието си завинаги?
VI
Прекарах една много неспокойна нощ. Крачех напред-назад. Заспах едва призори. Хаунд разтвори с трясък кепенците и пусна светлината вътре, която ме удари като чук.