— Търсите ли някой конкретно, сър?
— Някой репортер — отвърнах аз.
Той ме погледна и очите му се окръглиха. След това избухна в смях.
— Хей, пиленца — провикна се той, — тая клечка тук иска да се види с някой репортер. Някой от вас, издънки такива, става ли за това?
Някой го замери с една халба. Един здравеняк на една от най-нагъчканите маси се провикна към мен:
Ела, ще ти помогнем. Ела и седни, ако ще черпиш.
Ами, разбира се, че щях да черпя. Аз самият бях репортер-следовател, нали така? Сместих се на едно място, което ми направиха на масата за двайсет души, и почти веднага при нас долетяха двама келнери с отрупани с напитки подноси.
— Е, какво мога да направя за теб? — попита ме здравенякът, след като опразни чашата си. — Остават два дни до заплатата, така че си направо изпратен от Бога. — Вадех банкноти от една пачка, за да плащам на келнерите. — Донеси за всички по още едно! — извика новият ми приятел. — Струва ми се, че това приятелче току-що е ограбило банка!
— Ей, от това ще излезе добра статия — намеси се друг. Мога ли да получа правата над нея? Ще те нарека Гиздьо-Докарания Касоразбивач. А ако почерпиш още веднъж масата, ще напиша, че целуваш касиерките в банката, преди да им обереш касичките.
— Не, не — казах с достойнство. — Аз самият съм репортер. Всъщност репортер-следовател.
— Какво е това? — полюбопитстваха няколко от тях.
— Разследвам прикрития отвърнах аз. — В момента пиша книга.
— Всички ние пишем книги — каза приятелят ми здравеняк. Имам един цял сандък с книги. Всички на тази маса са така. Ти трябва да се справяш по-добре от нас. Келнер, донеси по още едно за масата!
— По следите съм на едно прикритие, което е толкова страховито — казах аз, — че всички ще се стъписат.
— Какво означава прикритие? — попита някой. — Човек не ги покрива. Човек СВАЛЯ покривките. Само така можеш да разбереш как изглежда едно момиче! Трябва да внимаваш в какво се забъркваш!
— Това, дето го откривам, не е момиче — казах аз. — Става въпрос за една от най-важните фигури в държавата. О, и как само ще видя името си изписано в облаците.
— Приятелю мой — каза здравенякът, — от добри намерения ти казвам, че май си пийна вече достатъчно. Това обаче няма да ни спре нас, останалите. Келнер, още по едно, обаче недей да носиш за това приятелче. Къркан е като лорд!
След като всички бяха изпили по още пет питиета, приятелят ми здравеняк стана доста любвеобилен и аз го хванах за слушател.
— Трябва да получа достъп до вестникарски архиви с давност може би деветдесет и пет години. Опитвам се да открия едно определено бедствие.
— Приятелю — каза той, — това, което ти е нужно, е репортер. Нито един редактор няма да те пусне в архивите си. Сега, понеже си много щедър в черпнята, всеки от нас тук на масата би ти помогнал с готовност, обаче има една фатална подробност: никой не изкарва деветдесет и пет години в тоя бизнес.
— Старият Шиф е изкарал — намеси се някой от масата и посочи.
Приятелят ми здравеняк се извърна.
В края на един от плотовете в дъното на залата седеше една сивокоса стара развалина, съвсем сам, и се взираше в една празна халба.
— Ей, тоя може да знае. Почерпи ни по още едно, Гиздьо-Докарания Касоразбивач, и ще те представя безплатно.
Пет минути по-късно здравенякът вече говореше на Шиф, докато аз стоях до него:
— Довел съм ти един човек, който много настоява да те черпи едно питие. До скоро, Гиздьо, отбий се, когато разбиеш пак някоя касичка. — И ни напусна.
— Питиетата — каза старият Шиф — винаги струват нещо. За какво става въпрос сега?
— Опитвам се да открия всички странни събития в Западния океан, които са станали от преди около един век досега, вероятно преди около деветдесет и пет години, но може и да греша. — И дадох знак на бармана да донесе един голям тап. Барманът се поколеба, докато не размахах една банкнота, за да му покажа, че аз плащам.
Старият Шиф гледаше как чашата пристига.
— Може би е добре да бъдете малко по-точен.
Реших да му се доверя — той изглеждаше толкова стар и мъдър. Наведох се към него и прошепнах в ухото му:
— Опитвам се да разбера какво се е случило с остров Рилакс.
Главата му се извъртя към мен. В погледа му проблесна нещо. Дали беше страх?