Каквото и да се криеше в миналото му, така и не успях да си обясня студенината, с която прие смъртта на Жул. Как бе възможно някой да зареже мястото, на което приятелят му бе загинал, за да се измъкне от закона? От тази работа ме побиваха студени тръпки. А най-лошото беше, че имах чувства към него.
Как само флиртуваше с мен в музея „Пикасо“. Ами вълнението му, когато стисна пръстите ми в двора на Жул? Спокойствието, което ме обзе, докато държеше ръката ми в таксито. Непрекъснато си припомнях тези моменти и си повтарях, че тъкмо затова го харесвам. Пропъждах мислите за него, възмутена от себе си, задето бях толкова наивна.
Една вечер Джорджия ме откри в стаята ми.
— Какво ти става? — попита тя тактично, както обикновено. Отпусна се на килима и се облегна на безценната тоалетка в стил Ампир, която никога не използвах от страх да не счупя дръжките на чекмеджетата.
— Какво да ми става? — отвърнах и избегнах погледа й.
— Кажи какво не е наред. Аз съм ти сестра и усещам, когато нещо не е наред.
Как само ми се искаше да разкажа на Джорджия, но нямах никаква представа откъде да започна. Как можех да й кажа, че момчето, което видяхме да скача от моста, е престъпник, че съм излизала с него, поне докато не видях как влакът в метрото размаза приятеля му!
— Добре, след като не искаш да говориш, ще се опитам да позная, но да знаеш, че накрая ще измъкна всичко. Да не би да се притесняваш от новото училище?
— Не.
— Заради приятелите ти ли е цялата работа?
— Какви приятели?
— Именно!
— Не.
— Момче?
Изглежда, изражението ми ме издаде, защото тя веднага се наведе към мен и кръстоса крака, готова да чуе и останалото.
— Кейт, защо не си ми разказала за… който и да е той… преди да се стигне дотук?
— Ти никога не говориш за гаджетата си.
— Защото са прекалено много. — Тя се разсмя, след това изглежда си спомни, че не съм в настроение, и добави: — Освен това не ходя сериозно с никого. Все още. — Зачака.
Нямаше измъкване.
— Добре, има един от квартала, виждали сме се няколко пъти, но после разбрах, че с него ме чакат само неприятности.
— Какви неприятности? Женен ли е?
Не се сдържах и се изсмях:
— Не!
— Наркоман ли е?
— Не. Мисля, че не е. По-скоро… — Наблюдавах реакциите на Джорджия. — Май има проблеми с полицията. Изглежда е престъпник или нещо подобно.
— Да, това намирисва на неприятности — съгласи се умислено тя. — Прилича повече на момче, по което аз бих си паднала.
— Джорджия! — извиках и я замерих с възглавница.
— Извинявай, извинявай. Не трябваше да се шегувам. Права си. От него няма да излезе свястно гадже, Кейти Дребосъчеста. Защо тогава не се поздравиш, че си разбрала, преди да хлътнеш до уши, и не набележиш следващия.
— Просто не мога да повярвам, че така се подведох. Струваше ми се съвършен и безкрайно интересен и…
— Красив ли? — прекъсна ме сестра ми.
Тръшнах се на леглото и се загледах в тавана.
— О, Джорджия, не е просто красив. Божествен е. Толкова е готин, че направо дъхът ти спира. Не че има значение.
Джорджия се изправи и ме погледна.
— Жалко, че не се е получило. Щях да се зарадвам, ако излизаше и се забавляваше с някой страхотен французин. Няма повече да те тормозя с въпроси, но щом си готова да започнеш да живееш отново, да ми кажеш. Почти всяка вечер има партита.
— Благодаря, Джорджия — отвърнах и й протегнах ръка.
— Какво ли не бих направила за малката си сестричка.
Най-неочаквано, без дори да забележа, лятото се изниза и дойде време за училище.
Двете с Джорджия говорехме свободно френски. Татко открай време говореше с нас на родния си език, освен това през ваканциите прекарвахме много време в Париж и френският ни беше като английския. Спокойно можехме да се запишем във френско училище. Само че тукашната образователна система се оказа различна от американската и се налагаше да запишем допълнителни предмети, ако искахме да завършим.
Американското училище в Париж беше от странните места в чужбина, където преселници и емигранти образуваха нещо като защитен кръг и се преструваха, че са си все още у дома. За мен това беше място за изгубени души. За сестра ми се оказа място, на което да създаде нови приятели от различни страни, на които да ходи на гости през ваканциите. За Джорджия приятелите са като тоалетите — без всякакви угризения сваляше един и го подменяше с друг, когато й скимнеше — не беше груба или злобна, просто не се привързваше кой знае колко.