Мечът приличаше на откраднат от снимачната площадка на „Ескалибур“ — точно от онези, които размахват рицарите, притиснати под тежката броня. Ефесът беше във формата на кръст, с достатъчно дълга дръжка, за да може човек да го прихване и с двете ръце и пак да остане място. Двамата с Венсан вдишахме меча. След това го пусна и той издрънча на земята.
— Леле боже, колко тежи това чудо? — попитах аз.
Венсан се разсмя.
— Тренираме с най-тежките мечове, така че когато ни попадне нещо по-леко и удобно, да ни се струва като перце. Пробвай с този — настоя той и ми подаде по-лека рапира от стената.
— Добре, с тази ще се справя — засмях се, докато изпробвах тежестта й. Гаспар беше готов и аз пристъпих напред, следвана плътно от Венсан, стиснал ръцете ми. Усетих как голото му тяло се притиска в гърба ми и топлата му кожа се отрива в ръцете ми. За момент забравих какво правя и рапирата се наклони към пода. Насилих се да се съсредоточа и я вдигнах. „Концентрирай се“ — повторих си. Трябваше да се възползвам дори от най-малкия шанс, за да не бъда подложена на крайно унижение.
Показаха ми няколко традиционни движения от фехтовката, изпълниха ги бавно, след това темпото се промени, също като в бойните изкуства с подвеждащи движения и отбягване. Пет минути по-късно бях напълно скапана. Благодарих смутено на Гаспар и предложих през останалата част от тренировката да гледам, а някой друг път да започнем.
Венсан взе рапирата, щипна ме игриво по талията и ме пусна. През следващия половин час останах да гледам отстрани, докато двамата сменяха оръжие след оръжие и показваха забележително майсторство.
По едно време чух стъпки по стълбите и в залата влезе Амброуз.
— Кажи, Гаспар, приключи ли игричките със слабака?
— Готов ли си за един истински мъж? — пошегува се той.
В следващия момент ме видя и ми отправи широка усмивка.
— Та това е самата Кейти-Лу. Значи не успяхме да те уплашим и да те прогоним завинаги?
Усмихнах се и поклатих глава.
— Нямаш късмет. Май не можете да се отървете от мен.
Той ме прегърна, след това ме погледна с обич.
— Още по-добре. Имаме нужда от сладкишче като теб.
Да се озова в къща с мъже щеше да се отрази добре на самочувствието ми, реших аз, нищо че тези не бяха точно живи.
— Добре, Амброуз, дръпни се. Може и да си по-едър от мен, но аз имам меч.
— Нима? — изсмя се той и грабна бойна брадва от стената. Да те видим какво можеш, Ромео! — След тези думи тримата мъже започнаха битка, която надминаваше всичко, което бях виждала по филмите, при това без всякакви холивудски специални ефекти.
Най-сетне Венсан поиска таймаут.
— Не че не мога да се бия с теб цял ден, Амброуз, но не е възпитано да караме дамата да чака.
— Много удобно извинение. Измисли го, защото започна да се изморяваш — изсмя се Амброуз. Обърна се към треньора и продължи с по-бавно темпо.
Венсан взе кърпа от стола и попи потта по лицето си.
— Отивам да взема душ — каза. — Ще се върна след минутка. — Отиде в единия край на залата и стъпи в помещение с размерите на сауна. В горния му отворен край се виждаше голям душ.
Амброуз и Гаспар продължиха тренировката. По-възрастният мъж изглеждаше така, сякаш можеше да продължи часове наред без прекъсване. Наблюдавах изумена, докато двамата спираха колкото да сменят оръжията, и започнаха някакви странни стъпки, като Гаспар даваше инструкции.
Докато не вдигнах меча, не предполагах колко са трудни бойните изкуства. На филмите изглеждат лесно, оттласкват се в стени, правят какви ли не акробатични номера с мечовете си. Тук обаче с потта, пъшкането и силата, която влагаха във всеки един момент, разбрах, че съм свидетелка на наистина забележителни умения. Тези мъже притежаваха смъртоносни сили.
След малко Венсан излезе само с кърпа на кръста. Приличаше на бог, слязъл от ренесансова картина. Имах чувството, че сънувам. След това мъжът от съня пристъпи към мен и ме хвана за ръката.
— Да се качим ли горе? — предложи той.
Кимнах, тъй като не можех да произнеса и дума.
29.
Върнахме се в стаята му и Венсан извади чисти дрехи от вграден шкаф. Ухили се.
— Да не би да имаш намерение да гледаш?
Изчервих се и побързах да се обърна.
— И така, Венсан — рекох, докато се преструвах, че разглеждам колекцията от снимки, а той се обличаше зад мен. — Можеш ли този уикенд да дойдеш на вечеря у нас, за да се запознаеш с баба и дядо?