Обърнах една страница и видях Амброуз и Жул, застанали един до друг с огромни афропрически. На друга страница Шарлот беше сресана и гримирана като манекенката Туиги, със символична рокличка, беше застанала до Шарл, който приличаше на Джим Морисън като тийнейджър — рошава коса, без риза, с няколко наниза мъниста. Не се въздържах и се изсмях, когато видях снимката.
— Какво смешно видя! — попита Венсан и затвори вратата. Остави бутилка вода и две чаши на масата и се обърна към мен. — Аха, открила си тайните ми изнудвачески снимки.
— Покажи ми още, тези са направо невероятни — ухилих се аз и прибрах албума на мястото му.
Когато се изправих, открих, че е застанал непосредствено до мен.
— Не знам, Кейт. Дали да преглътна гордостта си, за да ти покажа снимки, на които приличам на клоун през почти целия двайсети век, без да получа нищичко в замяна?
— Колко искаш? — попитах на един дъх, полупарализирана от близостта му. Неволно навлажних устни.
— Да видим — прошепна той, отпусна ръка на кръста ми и ме притисна до себе си. Пръстите му пареха на кръста ми и аз усетих как коленете ми се подкосяват.
— Може да ти струва няколко целувки тук…
Наведе глава и притисна устни към врата ми на сантиметри от ухото и аз усетих топлия му дъх по кожата си. Цялата настръхнах, когато той бавно се наведе напред.
Потръпнах и въздъхнах инстинктивно, когато проправи пътечка от целувки по врата ми. Когато стигна до ямката между ключиците, спря.
— Или може би тук… — Усетих го как внимателно докосна с върха на езика си меката кожа.
Простенах и го прегърнах през врата. Той ме привлече по-близо и по вече познатия ми бавен начин започна да целува шията ми чак до брадичката. Отметнах глава и той ме прихвана с една ръка, докато устните му се изкачваха към моите.
— Или тук — продължи той и аз усетих как цялото ми тяло потръпва от нетърпение. Чаках, но не последва нищо.
Отворих очи и забелязах, че неговите са затворени, челото му е смръщено, сякаш се е съсредоточил. Понечи да се отдръпне и ръцете му се отпуснаха.
Изчаках цяла една секунда. След това, обзета от отчаяние, привлякох лицето му към своето. Когато устните ни се срещнаха, аз се притиснах в него и го прегърнах през врата. Той се олюля напред и вдигна ръка, за да се подпре на стената.
— Внимавай! — рече най-сетне, когато се изскубна от прегръдката ми. Отстъпи крачка назад, задъхан, и ме отдръпна от себе си. — Кейт, тук съм, няма да избягам — рече шеговито. — Държа да те предупредя, че спалнята ми не е най-подходящото място, на което да ме нападаш. Тук съм най-безволев, след като леглото е на една крачка.
Опитах се да осмисля думите му, но така и не успявах да се върна в истинския свят.
— А ти изглеждаш толкова изкусително — отвърна той, докато дишаше на пресекулки, — че едва се въздържам да не те отнеса в леглото на мига.
Обърна се и бързо отстъпи от мен, дръпна завесите и отвори прозореца, за да влезе студеният ноемврийски въздух. Ледените пръсти на зимата прогониха мъглата в главата ми и както бях подпряна на библиотеката, се плъзнах надолу, за да седна на пода.
— Ще ни бъде по-удобно тук — настоя Венсан, пое ме в силните си ръце и ме пренесе на канапето. Остави пред мен чаша вода. — Това ще ви поохлади, mademoiselle — прошепна и се усмихна весело.
Кимнах с благодарност и отпих. След това му подадох чашата и се превъртях на канапето, така че да заровя глава във възглавницата. „Господи. Какво направих?“ — помислих си и се свих при мисълта как му скочих, след като се беше отдръпнал.
— Какво има, Кейт? — разсмя се Венсан и свали ръцете ми от поруменялото лице.
— Извинявай — изрекох нещастно. Прочистих гърлото си: — Извинявай за… ъъъ… че ти скочих така. Обикновено не…
— Няма нищо — отвърна той и изражението му издаде, че всеки момент ще прихне.
— Има. Обикновено не се нахвърлям така върху хората. Целувала съм само трима досега и за пръв път се държа по този начин. Чувствам се неловко и съм изненадана от себе си.
Венсан престана с опитите да се овладее и избухна в смях. След това се наведе и ме целуна по челото.
— Изненадата беше чудесна, Кейт. Нямам търпение да дочакам следващия път. Само че няма да бъде тук. Ще отидем на някое сигурно място. Като например на Айфеловата кула, където ще ни зяпат стотици японски туристи.