Кимнах, облекчена, че е съгласен да не избързваме, но същевременно учудена защо.
Венсан изглежда прочете мислите ми.
— Не че не искам да продължим… напред. Искам, при това много. — Очите му горяха. Сърцето ми блъскаше неудържимо. — Просто още не е дошло времето. Искам да те опозная с удоволствие, без да прибързваме със… събитието. — Прокара пръсти по челюстта ми и ги спусна по врата. — Чакането ще бъде наистина забавно, но няма да е никак лесно.
Когато се наведе, за да докосне устните ми със своите, имах чувството, че съм спечелила състезанието за най-готиното гадже. Никой да не припарва. В момента обаче ми се искаше да не беше чак толкова съвършен. Усетих как пламвам от допира му. Когато той се отдръпна, се опитах да се разсея с нещо, за да не пламна като факла. Оправих дрехите си и пригладих косата си.
— Да изчезваме оттук, преди да забравя какво ти казах току-що — предложи той, взе палтата ни и чантата ми. Отвори вратата и изчака да изляза.
— Трябва да призная, че имах известни подозрения — заяви.
— Какви подозрения? — учудих се аз.
— Че зад фасадата на добро, старомодно момиче се е притаил звяр — засмя се той.
Прехапах устни и изфучах покрай него в коридора.
30.
По пътя към къщи същата вечер имах чувството, че се будя от дълъг сън. Докато бях с Венсан, се случваше да забравя странната история с ревенантите, въпреки това ми се струваше, че съм попаднала на някое от платната на Салвадор Дали. Светът на мами и деди ми донесе невероятно спокойствие след двайсет и четирите часа, прекарани в сюрреалистична картина.
— Казвай! — започна Джорджия, когато седнахме да вечеряме. — Докъде стигнахте с Венсан? Малкото пижамено парти даде ли ви достатъчно време да изгладите проблемите? — Тя се ухили закачливо.
Мами я побутна неодобрително по ръката.
— Катя ще ни разкаже каквото иска, когато прецени.
— Няма нищо, мами — отвърнах аз. — Джорджия няма търпение да научи, защото си няма собствен живот!
— Ха! — възкликна сестра ми.
Деди забели очи. Очевидно се питаше кога спокойният му дом се бе превърнал в момичешко общежитие.
— Хайде, казвай! — настоя Джорджия.
— Разбрахме се — отвърнах и се обърнах към мами: — Може ли да дойде на вечеря утре вечер?
— Разбира се — отвърна тя с усмивка.
— Иха! — възкликна Джорджия. — Значи Кейт няма вече да страда в стаята си. Трябва да отида до тях, за да му благодаря.
— Престани веднага, Джорджия — сряза я деди.
— Ще му благодариш утре вечер — отвърнах и побързах да сменя темата.
В седем и половина на следващата вечер получих есемес от Венсан. „Добър вечер, ma belle. Би ли ми казала кода?“
Изпратих му четирите цифри и минута по-късно на вратата се звънна. Натиснах копчето и отворих вратата на входа.
— Трети етаж, вляво — предупредих го аз.
Пулсът ми се ускори, когато отворих и останах в коридора да го чакам. Той бързо се изкачи, понесъл огромен букет в едната ръка и плик в другата.
— За баба ти — посочи той цветята и се наведе, за да ме целуне по устните.
Сърцето ми блъскаше шумно. Венсан любопитно вдигна вежди.
— Ще ме поканиш ли или пробваш докога ще остана на прага без покана? — След това прошепна: — Аз съм ревенант, не вампир, cherie. — Шеговитото му изражение ми помогна да забравя колко съм нервна и аз си поех дълбоко дъх, за да се овладея, стиснах ръката му и го въведох вътре.
— Мами е тук — посочих вратата тъкмо когато тя излезе от кухнята. Сутринта беше ходила в козметичния център и изглеждаше удивително елегантна във вълнена дреха в черно и бяло и осемсантиметрови токчета.
— Ти сигурно си Венсан — рече тя и пристъпи напред, за да го целуне по бузите, а парфюмът й с аромат на гардения ни обгърна като любяща прегръдка. Тя отстъпи крачка назад и го погледна. Изглежда го преценяваше и по изражението й реших, че той получава шестица.
— За вас — подаде той огромния букет.
— О, от „Кристиан Тортю“ — отбеляза тя, когато забеляза етикета на магазина. — Прекрасни са.
— Дай си палтото — предложих аз и Венсан свали якето, а отдолу се показа светла синьо-зеленикава памучна риза.
Не можех да повярвам, че това забележително красиво момче се е облякло с такова внимание и е купило цветя специално, за да впечатли семейството ми. Беше направил всичко това заради мен.