— Деди, запознай се с Венсан Дьолакроа — заговорих аз, когато дядо ми излезе от кабинета си.
— Приятно ми е да се запознаем, господине — рече официално Венсан и двамата си подадоха ръце. Той вдигна плика. — За вас.
Деди извади бутилка и ми се стори силно впечатлен, докато оглеждаше етикета.
— „Шато Марго“, 1947? Откъде го намерихте?
— Подарък от чичо е, който вече е имал удоволствието да се запознае с вас, мадам — рече Венсан и погледна отново мами.
— Така ли? — попита тя любопитно.
— Донесъл е картина за реставрация. Господин Гримо дьо ла Рение.
Мами се ококори.
— Жан-Батист Гримо дьо ла Рение ти е чичо?
Той кимна.
— Живея с него, откакто родителите ми починаха.
— О! — възкликна мами и погледът й омекна. — Искрено съжалявам, че тъкмо това е общото между вас с нашата Катя.
Тъй като се страхувах да не последват още въпроси, стиснах ръката на Венсан и бързо се обърнах към хола.
— Искате ли нещо за пиене? Малко шампанско? — предложи деди, когато се настанихме пред камината.
— С удоволствие. Благодаря — отвърна Венсан.
— Да, благодаря — кимнах аз на деди. Той тъкмо излизаше от стаята, когато Джорджия влезе.
Беше зашеметяваща в зелената копринена рокля, в сравнение с която семплата ми черна рокля изглеждаше направо проста. Венсан стана.
— Джорджия — започна той, — знам, че Кейт ме е извинила, след като те оставихме в заведението, но исках да ти се извиня лично. Много съжалявам. Никога не бих направил подобно нещо, ако Амброуз не беше толкова зле. Въпреки това постъпката ми беше непростима.
— Смятам се за разбран човек — отвърна тя с фалшивия си южняшки акцент. — Ако не беше толкова готин обаче, не съм сигурна дали щях да позволя да ти се размине. Но при тези обстоятелства… — Тя замълча и се наведе, за да го целуне по бузите.
— За бога, Джорджия! Би ли оставила няколко трошички и за мен? — възкликнах аз и поклатих глава.
— Значи ми прости — разсмя се Венсан.
Храненето във Франция може да продължи часове, особено когато има гости. Добре че беше делничен ден и отделихме само по половин час за всяко ястие. Не исках баба и дядо да подминат етапа с любезните общи приказки и да започнат по-задълбочен разпит на тайнствения гост.
— Венсан, разбрах, че си студент — отбеляза деди по едно време, докато се заемахме с ордьоврите. Венсан отвърна, че учи право. — На тази възраст? Не че искам да подпитвам, но на колко… — Дядо не довърши изречението, сякаш не искаше да зададе въпроса докрай.
— На деветнайсет, но чичо ми преподаваше вкъщи, затова съм няколко години напред.
— Момче с късмет! — кимна одобрително деди.
След това Венсан реши да предотврати нови лични въпроси, като започна да задава свои. Деди с удоволствие му разказа за бизнеса си, за пътуванията, когато се опитвал да се сдобие с някои по-специални предмети от Близкия изток и Северна Африка.
Венсан сподели, че се интересува от антични и древни оръжия, и разговорът продължи чак до основното ястие — крехък говежди бут. Мами го заразпитва за колекцията картини на чичо му и веднага забеляза богатите му познания за художници и творчески периоди.
Докато стигнем до десерта, Венсан и семейството ми се смееха и разговаряха, сякаш се познаваха от години. Двамата с Джорджия се шегуваха с мен и аз забелязах как мами поглежда ту Венсан, ту мен и се радва.
Най-сетне, след като се настанихме на удобните столове в хола с безкофеиново еспресо и шоколадови трюфели, мами покани Венсан на вечерята след две седмици.
— На девети декември Кейт навършва седемнайсет и тъй като ни забрани да й организираме парти, решихме да вечеряме вкъщи.
— На това му се казва полезна информация — рече Венсан и ми се усмихна широко.
Поклатих глава и изпъшках:
— Не искам да се вдига много шум около рождения ми ден.
Венсан рече:
— Жалко, защото тъкмо това смятаме да направим.
— Разбрахме се, нали? — попита мами и ме погледна.
Намръщих се и кимнах.
— След като отправяме покани наляво и надясно, какво ще кажеш, Венсан, да излезете с мен в петък вечерта? — предложи Джорджия.
— С удоволствие, но вече имам планове за петък вечерта. — Той ми намигна.
— Които не включват Кейт! — заядливо рече сестра ми. — Обещала е на приятеля ми Люсиен да отиде на партито в клуба му. Няма да е зле да я придружиш, защото той ще доведе готините си приятели, за да няма нито една самотна дама… — Джорджия спря по средата на изречението, щом забеляза мрачното лице на Венсан.