— Искаш да кажеш, че ще се самоубие ли? — Спрях се, ужасена от мисълта, че Шарл сам ще предизвика смъртта си.
— Така изглежда. — Венсан стисна ръката ми. Бяхме почти пред тях.
— След като Люсиен е безжалостен убиец… какво ще стане с Джорджия?
Историята на Шарл беше трагична, но в този момент мислех единствено за опасността, която грозеше сестра ми.
— Близки ли са?
— Мисля, че излизат.
— Според теб сериозно ли е?
— При Джорджия няма такова понятие като сериозно.
Венсан се замисли.
— Люсиен винаги е заобиколен от жени и няма причина да убие момиче като Джорджия. Ако тя не се остави да бъде всмукана в клана му и тяхната дейност, тогава рискува да бъде използвана и след време зарязана.
„Това е успокояващо“ — помислих си аз, макар че не се успокоих. „Заменила е дребните престъпници с вманиачен убиец, но ако не хлътне по него, всичко ще бъде наред.“
Въпреки че все още се страхувах, обяснението на Венсан потуши донякъде паниката, защото Джорджия никога не се обвързваше емоционално.
Пристигнахме пред портата на Жан-Батист. Венсан пое ръката ми в своята.
— Извинявай, че скапах нещата със сестра ти. Само че не успях да се въздържа, когато спомена онова… чудовище.
— Не, прав беше. Няма значение, че го каза пред всички. Джорджия щеше да реагира по същия начин, независимо от времето и мястото.
— Трябва да поговориш с нея — настоя той. — Дори отношенията им с Люсиен да не стигнат далече, тя се движи с опасни хора.
Кимнах.
— Ще се постарая.
Опасностите непрекъснато дебнеха Венсан и братството му. Сега обаче, след като човек от моето семейство беше в опасност, всичко ми се стори много по-истинско. Вече имахме общ враг. Надявах се Джорджия да ме послуша и да избегне опасността.
— Какво смяташ да правиш? — попитах.
— Ще събера другите и ще открием Люсиен. — Гласът му стана една октава по-нисък и очите му заблестяха от гняв.
— Нали ще внимаваш? — попитах и страхът ме сграбчи, когато осъзнах какво означава това.
— Щях да го ликвидирам още тази вечер, ако можех. Има причина, че досега не съм успял да го унищожа. Ако той не иска да бъде намерен, няма как да стане. Всички карти са у него.
Когато забеляза изражението ми, остротата се стопи.
— Не се тревожи, Кейт. Мини утре следобед, след часовете.
— Ще бъдеш ли жив утре след училище?
— Да — промълви. Само че очите му говореха друго. Беше готов на всичко, за да унищожи врага си. Беше ясно, че собствената му безопасност не го интересува особено.
— Извинявай, че ще те оставя — рече Венсан, привлече ме към себе си и ме целуна лекичко. Всеки негов допир ме възпламеняваше. Да не би опасността да е афродизиак? — питах се аз. Предпочитах той да е в безопасност, вместо нервните ми окончания да потръпват от удоволствие. Тъй като нямах право на глас, го притиснах до себе си и отвърнах страстно на целувката.
Той се отдръпна бързо.
— Трябва да тръгвам.
— Знам. Лека нощ, Венсан. Моля те, пази се.
— Лека нощ, mon ange.
Почуках тихичко на вратата на Джорджия. Секунда по-късно тя отвори със замах и се появи на прага като една от фуриите.
— Какви, по дяволите, ги дрънка онзи? — разфуча се и хлопна вратата зад гърба ми.
Настаних се на леглото й, а тя се просна по корем върху пухкавия бял килим на пода и ме зяпна.
— Извинявай, че Венсан те засече така пред мами и деди. От онова, което ми каза, Люсиен ми се струва наистина кофти тип.
— Нима? И какво точно каза той?
— Каза, че Люсиен бил нещо като… мафиот. — Опитах се да си припомня как Венсан описа нума вечерта, когато бяхме в ресторанта в Маре. — Приятелите му се занимавали с нелегална дейност.
— Каква е тази нелегална дейност?
— Проституция, наркотици…
— Я стига простотии! — извика Джорджия. — Нали видя Люсиен. Той е предприемач. Притежава барове и клубове в цяла Франция. Защо му е да се занимава с подобни дивотии? — Тя ме погледна с неприязън.
— Според мен Венсан не си измисля — отвърнах.
— Да бе — изсъска тя с горчивина. — А той откъде го познава?
— Не го познава — излъгах. Последното, което ми трябваше, бе двете с Джорджия да попаднем между Венсан и Люсиен. — Знае обаче каква слава му се носи.
Замълчах и се поколебах докъде да стигна с признанията.
— Дори се говорело, че Люсиен бил свързан с разни убийства.