„Кейт, започваше писмото.
Не успявам винаги да се изразя достатъчно убедително пред теб, затова се възползвам от факта, че няма да можем да си кажем нищо, докато четеш тези редове, следователно няма да успея да оплескам нещата за пореден път.
Искам да ти благодаря, задето ми даде шанс. Когато те видях за пръв път, знаех, че съм намерил нещо изключително. Оттогава единственото ми желание бе да прекарвам с теб колкото е възможно повече време.
Когато мислех, че съм те изгубил, бях разкъсан между желанието да те върна и да получиш най-доброто. Когато видях колко си нещастна през седмиците, в които бяхме разделени, събрах кураж да се боря за нас… да намеря начин да оправя нещата. Когато те видях щастлива отново, след като се събрахме, си казах, че съм постъпил правилно.
Не мога да ти обещая невероятни преживявания, Кейт. Иска ми се да се превърна в обикновен мъж и да бъда винаги до теб, без травмата, която определя живота ми като «ходещият мъртвец». Тъй като това не е възможно, мога единствено да те уверя, че ще направя всичко по силите си, за да ти се реванширам. Ще ти дам повече, отколкото би могъл един обикновен, нормален приятел. Нямам представа какво означава това, но чакам да открия с най-голямо нетърпение. Ще открием заедно.
Благодаря ти, че си до мен, красавице. Mon ange. Моята Кейт.
Какво можех да направя, след като прочетох най-романтичното любовно писмо — единственото любовно писмо — което някога бях получавала?
Пристъпих към леглото и се отпуснах на матрака до тялото на Венсан. Обрамчих студеното му лице с топлите си ръце, пригладих косата му и заплаках.
Плачех, задето бях изгубила стария си живот. Плачех за дните, когато се будех в старата си стая, слизах по стълбите и виждах мама и татко седнали на масата за закуска. Плачех, защото нямаше да ги видя никога повече, защото животът ми никога нямаше да е същият.
Мислих си как след преживяната загуба бях открила човек, който да ме обича. Той не беше казал нищо, но аз го бях прочела в очите му и в написаното. Светът, който познавах, си беше отишъл. А пък на мен ми беше предоставен шансът да изпитам щастие в новия свят. Този свят беше по-подходящ за научната фантастика и филмите на ужасите, но в него бях открила нежност, приятелство и любов.
Въпреки че продължавах да скърбя за стария си живот, знаех, че ми е даден втори шанс, който бе точно пред очите ми, също като добре узрял плод. От мен се искаше единствено да протегна ръка и да го откъсна. Първо трябваше да се освободя от задушаващия страх, който изпитвах от миналото.
Предложението беше да получа нов живот в замяна на стария. Имах чувството, че ми е поднесен подарък. Имах чувството, че съм си у дома. Отворих ръка и му позволих да отлети. След това плаках, докато очите ми не се затвориха и не заспах.
Събудих се час по-късно и в първите няколко секунди не разбрах къде се намирам. След това усетих студеното тяло на Венсан до своето и ме обзе чувство на спокойствие, което ми вдъхна повече сили от когато и да било досега.
Чух шум и се обърнах към Шарлот, която беше отворила вратата, за да надникне в стаята.
— Отбих се одеве, но ти спеше. Събуди ли се вече?
— Да — отвърнах, седнах и се надигнах от леглото.
— Добре. — Тя се вмъкна вътре и затвори вратата. — Плакала си — отбеляза и ме целуна по бузите.
Кимнах.
— Сега вече съм добре. И ти не изглеждаш върхът.
Обикновено лъчезарната Шарлот сега беше посърнала, а живецът й беше напълно изчезнал. Стори ми се тъжна и изтощена.
— Заради Шарл е.
— Все още ли не се знае къде е? — попитах и я дръпнах, за да седне до мен на канапето.
Тя поклати нещастно глава.
— Звънях му поне един милион пъти. Оставих поне десет съобщения на гласовата поща. Поставили сме всички места, които нума контролират, под наблюдение, платихме на информатори, дори нахлухме в стар склад, защото решихме, че е възможно да го крият там. Не открихме абсолютно нищо.
— Колко жалко. — Тъй като не знаех какво да кажа, аз стиснах рамото й.
— Той ми е брат-близнак, Кейт. Никога не сме се разделяли, освен когато спим. Все едно съм изгубила половината от себе си. Нямаш представа колко ме е страх за него.
Кимнах.
— Венсан ми каза какво подозира.
— Просто не разбирам — прошепна тя и поклати глава.
Наведе се към мен и аз притеглих слабото й тяло към своето.