— Няма — заявих инатливо аз, след това заговорих на въздуха: — Няма да стане, Венсан. Притеснена съм за всички, също и за Джорджия, и искам да съм тук, когато се върнете.
Жул ме изслуша.
— Той е съгласен, че тук, с Гаспар, си на сигурно място, също както у дома си. Настоява да не се притесняваш за Джорджия. Не и тази вечер. Докато е на партито, за нея няма никаква опасност. Никога няма да започнат бой пред стотици хора.
„Повярвай ми“ — отекнаха в главата ми думите му.
— Вярвам ти — отвърнах.
През следващия половин час се възцари нещо като контролиран хаос. Жан сложи масата, след това се скри в мазето. Последвах я във фитнеса оръжейна и останах да я наблюдавам, докато отваряше и затваряше вратите на шкафовете. Извади тежки кутии за инструменти и ги подреди на пода със същата опитност, с която вадеше кроасани от фурната.
— Да ти помогна ли? — попитах я.
— Няма какво. Всичко е готово — отвърна тя, докато вадеше огромен калъф за контрабас. Отворих го и вътре видях поне десет вградени отделения. Като знаех какви са формата и размерът на оръжията по стените, веднага се сетих за какво се използва калъфът.
Шарлот слезе първа и започна да сваля оръжия от стената. Избра си два меча, кама, странни предмети, подобни на звездички, които изглежда бяха от снаряжението на някой нинджа, и бързо ги подреди в калъфа на електрическа китара.
Съблече дрехите си, остана по сутиен и бикини и започна да облича пластове дрехи — първо тясна черна блуза с дълги ръкави, след това черни кожени панталони, които напъха във високи кожени ботуши. Жан й помогна да закопчае нещо като бронежилетка от кевлар и най-отгоре сложи черен пуловер с цип. Черно яке от пухкава изкуствена кожа с черна маска в джоба довърши тоалета. Приличаше на дясната ръка на вожда на хуните Атила. Имаше вид на момиче, което носи смърт.
Подготовката на оръжията и преобличането отнеха по-малко от пет минути и когато приключи, Амброуз и Жул също бяха долу и подготвяха своите оръжия.
Амброуз взе калъфа от контрабас и натъпка вътре бойни брадви, боздуган, мечове и други страховити на пръв поглед остриета. Жан извади дрехите на момчетата, след това потри ръце и се огледа гордо, също като баба, която изпраща внуците си на училище.
— Значи цялата тази подготовка е за война с нума — обърнах се аз към застаналата до мен Шарлот.
В мен се загнезди страх, също като миниатюрна анаконда, която присвиваше вътрешностите ми. Не се страхувах за Венсан, защото се съмнявах, че докато спи, Люсиен или бандата му могат да го наранят. Когато обаче видях жилетките от кевлар и пластовете защитно облекло, разбрах, че новите ми приятели са в смъртна опасност.
— Вижте кой е пръв. Както обикновено — провикна се Шарлот подигравателно към Амброуз и Жул, след това се обърна към мен, за да ми отговори на въпроса: — Не, Кейт. Не е единствено заради нума. Спасяването на човешки живот не означава просто да скочиш пред куршума или да изблъскаш самоубиеца настрани от приближаващия влак. Работили сме в екипи за бързо реагиране и борба с тероризма, били сме бодигардове… — Разсмя се, когато забеляза недоверието ми. — Да, дори аз. Веднъж стигнах до седемнайсет и с грим и подходяща прическа изглеждах по-възрастна.
Жул беше прехвърлил през рамо лък, а стрелите бяха прибрани в огромен калъф и отгоре трупаше ками и мечове. Вдигна поглед от заниманието си, забеляза погледа ми и ми намигна закачливо.
— Защо не използвате огнестрелни оръжия? — попитах, удивена от небрежното им отношение.
— Когато трябва, използваме — отвърна Шарлот, — ако се бием заедно с хора в случаите, които вече споменах… ако охраняваме някого или нещо подобно. Само че куршумите не убиват ревенанти. — Тя замълча за момент. — Нито пък други като нас.
Преди да я помоля да уточни какво има предвид под „други“, Амброуз приключи с връзването на ботушите си с метални носове и извика:
— Освен това, Кейти-Лу, не можеш да отречеш, че ръкопашният бой е много по-готин.
Не се сдържах и се разсмях. Бе очевидно, че той страшно си пада по боя.
— Колко пъти сте се изправяли срещу Люсиен и бандата му? — полюбопитствах аз.
— Безброй. Нашето е битка без край — отвърна Шарлот.
— Значи печелите, след като всички сте налице.
Никой не отговори. Тогава Жул наруши мълчанието:
— Ще ти кажа само, че бяхме доста повече.