Той започна да се ръкува — стисна потната ръка на Кехада, мекия отпуснат плавник на Варейкис, снопчето сухи кости на финансовата лелка (За какъв дявол е довтасала при мен? Какво може да й е дотрябвало тук?) и чугунената лопата на начумерения новак.
— Мисля да дадем предимство на дамата… — предложи той. — Мадам, моля заповядайте (към финансовата лелка)… Има ли нещо спешно (по-тихо към Амалия)? Благодаря (той взе подадената му телефонограма и отвори широко вратата на кабинета си)… Моля, мадам, моля…
Пътьом разгърна телефонограмата, отиде зад бюрото си и загледан в листа, посочи с ръка креслото на лелката, после седна и сложи телефонограмата пред себе си.
— Слушам ви.
Лелката задърдори. Леко усмихнат само с крайчеца на устните си, Андрей я слушаше внимателно, като потропваше с молива по телефонограмата. Всичко му стана ясно още от първите й думи.
— Извинете — прекъсна я той след минута и половина. — Разбрах ви. Всъщност при нас не е прието да назначаваме хора по протекции. Но вашият случай безспорно е изключение. Щом вашата дъщеря наистина толкова се интересува от космография, че самостоятелно се е занимавала с нея още в училище… Моля ви, обадете се по телефона на моя завеждащ отдел „Кадри“. Аз ще поговоря с него. — Той стана. — Безспорно такива амбиции у младежите трябва да се приветствуват и насърчават… — Изпрати я до вратата. — Това е напълно в духа на новото време… Няма защо да ми благодарите, мадам, аз просто изпълнявам дълга си. Всичко най-хубаво…
Андрей се върна на бюрото си и прочете телефонограмата. „Президентът кани г-н съветника Воронин в своя кабинет в 14,00 часа.“ По какъв въпрос? Защо? Какво трябва да нося със себе си? Странна работа… По всяка вероятност на Фриц просто му е доскучало и иска да си поприказваме. Точно в четиринадесет часа — тогава започва обедната почивка. Значи ще обядваме при президента… Той вдигна слушалката на вътрешния телефон.
— Амалия, изпратете ми Кехада.
Вратата се отвори и Кехада влезе, като водеше за ръката младежа със спортната фигура.
— Искам да ви представя, господин съветник — започна той още от прага, — този младеж… Дъглас Качър… Новак е, пристигнал тук само преди месец и му е скучно да седи на едно място…
— Е — засмя се Андрей, — на всички ни е скучно да седим на едно място. Приятно ми е да се запозная с вас, Качър. Къде сте роден? От кое време идвате?
— Далас, щата Тексас — с неочаквано дълбок бас проговори младокът, като стеснително се усмихна. — От шестдесет и трета година.
— Завършили ли сте нещо?
— Обикновен колеж. После работех при геолозите. Търсехме нефт.
— Чудесно — каза Андрей. — Тъкмо това ни трябва. — Той повъртя молива. — Може би не знаете, Качър, но тук, при нас, е прието да питаме: защо? Избягахте ли? Или търсехте приключения? Или проявихте интерес към Експеримента?…
Дъглас Качър се навъси, пъхна палеца на лявата си ръка в юмрука на дясната и се загледа през прозореца.
— Може да се каже, че избягах — промърмори той.
— Там, в неговия град, застреляли президента — поясни Кехада, бършейки с кърпа лицето си. — Точно там…
— Аха, това било значи! — рече Андрей разбиращо. — И стана така, че ви заподозряха?
Хлапакът поклати отрицателно глава, а Кехада каза:
— Не, работата е друга, То е дълга история. Те там възлагали големи надежди на този президент, той им бил кумир… с една дума — психология.
— Проклета страна — каза хлапакът. — Няма спасение за нея.
— Да, да! — кимна съчувствено Андрей. — Но нали знаете, че ние вече не признаваме Експеримента?
Хлапакът сви мощните си рамене.
— Все ми е едно. На мен тук ми харесва. Само че не обичам да се заседявам на едно място. В града ми е малко скучно. А мистър Кехада ми предложи да тръгна на експедиция…
— Искам на първо време да го изпратя в групата на Сон — каза Кехада. — Момчето е яко, има известен опит, а вие знаете колко трудно се намират хора за работа в джунглите.
— Че защо не — каза Андрей. — Радвам се за вас, Качър. Вие ми допадате. Надявам се, че така ще е и занапред.
Качър непохватно кимна и стана. Кехада също стана, пъшкайки.
— И още нещо — добави Андрей, вдигайки пръст. — Искам да ви предупредя, Качър. Градът и Стъкленият дом имат интерес да продължите образованието си. На нас не са ни нужни прости изпълнители, такива с лопата да ги ринеш. Ние имаме нужда от подготвени кадри. Сигурен съм, че от вас може да излезе отличен инженер — специалист по нефтодобива… Как е той с коефициента, Кехада?