— Осемдесет и седем — ухилен рече Кехада.
— Ето на, виждате ли… Имам всички основания да бъда сигурен във вас.
— Ще се постарая — промърмори Дъглас Качър и погледна към Кехада.
— Друго няма — каза Кехада.
— Аз също нямам. Всичко най-хубаво… И кажете на Варейкис да влезе.
Както обикновено Варейкис не влезе, а се промъкна в кабинета на части, като постоянно се обръщаше и надничаше през пролуката на открехнатата врата. После затвори плътно вратата, безшумно се домъкна, преплитайки крака, до бюрото и седна. Скръбта се изписа още по-ясно на лицето му и ъгълчетата на устата му съвсем се отпуснаха.
— Да не забравя — каза Андрей. — Преди малко при мене беше оная жена от финансовото управление…
— Знам — тихо продума Варейкис. — За дъщерята.
— Да. Та значи, аз не възразявам.
— При Кехада — не се разбра дали пита, или просто отбелязва Варейкис.
— Не, мисля, че е по-добре при изчислителите.
— Добре — каза Варейкис и измъкна бележник от вътрешния джоб на сакото си. После тихо рече: — Инструкция нула седемнадесет.
— Така ли?
— Завърши поредният конкурс — все така тихо продължи Варейкис. — Разкрити са осем сътрудници с коефициент на интелигентност под изискваните седемдесет и пет.
— Защо седемдесет и пет? Според инструкцията най-ниският коефициент е шестдесет и седем.
— Съгласно разяснението от личната канцелария на президента по кадрите — устните на Варейкис едва помръдваха — най-ниският коефициент на интелигентност за сътрудниците в личната канцелария на президента по науката и техниката е седемдесет и пет.
— Виж ти каква била работата… — Андрей се почеса по темето. — Хм… Е, какво пък, логично е.
— Освен това — продължи Варейкис — петима от осемте не набират и до шестдесет и седем. Ето списъка.
Андрей взе списъка и го прегледа. Двама мъже и шест жени, имената и фамилиите му бяха полупознати…
— Един момент — каза той навъсен. — Амалия Торн… Та това е моята Амалия! Какви са тия номера?
— Петдесет и осем — рече Варейкис.
— А миналия път?
— Миналия път още не бях тук.
— Но тя е секретарка! — каза Андрей. — Моята. Моята лична секретарка!
Варейкис мрачно мълчеше. Андрей още веднъж прегледа списъка. Рашидов… Този май беше геодезист… Някой веднъж го хвали. Или го руга?… Татяна Постник, оператор. А, онази операторка с къдриците, една такава мила муцунка, дето имаше нещо с Кехада… май не е тя, тази трябва да е друга…
— Добре — каза той. — Ще проуча внимателно списъка и после пак ще си поговорим. Няма да е лошо, ако вие, по своите канали, поискате разяснения за такива длъжности като секретарка, оператор… изобщо относно помощния персонал. Не можем да предявяваме към тях същите изисквания, както към научните сътрудници. В края на краищата в нашия щат има и куриери…
— Слушам — каза Варейкис.
— Нещо друго има ли? — попита Андрей.
— Да. Инструкция нула нула три.
Андрей се намръщи.
— Тя за какво беше?
— Пропаганда на Експеримента.
— А — каза Андрей. — Е, и?
— Постъпват системни сигнали по повод на следните лица.
Варейкис сложи на бюрото пред Андрей още едни лист. В списъка имаше само три имена. Всичките бяха мъже. И тримата началници на сектори. На основните сектори: космография, социална психология и геодезия. Съливан, Бътс и Кехада. Андрей взе да барабани с пръсти по бюрото. Ама че напаст, помисли си той. Пак захвана старата песен на нов глас. Впрочем, я запази спокойствие. Не се изсилвай. Този дръвник и без това с нищо не можеш да го трогнеш, а с него още има да работиш и да работиш…
— Неприятна работа — рече той. — Много неприятна. Предполагам, че информацията е проверена, нали? Не може да е станала грешка.
— Информацията е подлагана на кръстосана проверка и многократно потвърдена — с безцветен глас съобщи Варейкис. — Съливан твърди, че Експериментът с Града продължава. Според него Стъкленият дом, макар и не по своя воля, не престава да осъществява линията на Експеримента. Той смята, че Обратът е само един от етапите на Експеримента…
Светата истина, помисли си Андрей. Изя казва същото и на Фриц това никак не се харесва. Само че на Изя му е позволено, а Съливан, горкичкият, не бива да говори така.
— Кехада — продължаваше Варейкис. — Пред подчинените си се възхищава от научно-техническото могъщество на хипотетичните експериментатори. Принизява значението на дейността на нашия президент и на президентския съвет. Два пъти е сравнявал тази дейност със суетня на мишки в картонена кутия за обувки…