Андрей слушаше със затворени очи. Изражението на лицето му си оставаше каменно.
— И накрая, Бътс. Прави враждебни изказвания лично за президента. В нетрезво състояние е нарекъл съществуващия политически строй диктатура на посредствеността над кретени.
Андрей не издържа и изпъшка. Кой дявол ги кара да дрънкат такива работи, ядосан си помисли той, като бутна листа настрана да не го гледа. И това ми било елит — сами ринат кал върху гърба си…
— И вие знаете всичко това — рече той на Варейкис. — И на вас всичко това ви е известно…
Не биваше да го казва. Глупаво беше. Варейкис печално го зяпаше в очите, без да мига.
— Чудесно работите, Варейкис — похвали го Андрей. — Вие сте моят ангел-хранител… Предполагам, че тази информация — той потропа с пръст по листа — вече е изпратена по съответните канали?
— Днес ще бъде изпратена — прошепна Варейкис. — Длъжен бях предварително да ви уведомя.
— Чудесно — бодро отвърна Андрей. — Изпратете я. — Той забоде с топлийка двата листа един към друг и ги сложи в синята папка с надпис „За доклад на президента“. — Ще видим какво ще реши по този въпрос нашият Румер…
— Доколкото информация от този род не постъпва за първи път — каза Варейкис, — предполагам, че господин Румер ще даде препоръка тези хора да се свалят от ръководните постове.
Андрей се загледа във Варейкис, като съсредоточи погледа си някъде по-далеч зад гърба му.
— Вчера бях на предварителна прожекция на един нов филм — каза той. — „Голите и босите“. Одобрихме го, така че скоро ще се появи по екраните. Много е хубав, непременно го гледайте. Та там значи…
Той започна търпеливо и подробно да обяснява на Варейкис сюжета на тази отвратителна пошлост, която впрочем наистина много се хареса на Фриц, пък и не само на него. Варейкис слушаше мълчаливо, като от време на време кимаше на най-неочакваните места — сякаш се сепваше.
Лицето му както и преди не изразяваше нищо друго, освен скръб и печал. Личеше, че отдавна е изгубил нишката и вече бъкел не разбира. В кулминационния момент, когато Варейкис очевидно схвана, че ще се наложи да изслуша всичко докрай, Андрей внезапно млъкна, открито се прозя и рече добродушно:
— И така нататък, все в същия дух. Съветвам ви на всяка цена да го гледате… Между другото, с какво впечатление останахте от младия Качър?
Варейкис трепна.
— Качър ли? Ами засега впечатлението ми е, че с него всичко е наред.
— И аз така мисля — каза Андрей. Той вдигна телефонната слушалка. — Имате ли още нещо, Варейкис?
Варейкис стана.
— Не. Това е всичко. Разрешете да напусна?
Андрей благосклонно му кимна и се наведе към слушалката:
— Амалия, има ли още някой?
— Елизауер, господин съветник.
— Кой е пък този Елизауер? — попита Андрей, като наблюдаваше как Варейкис внимателно, сякаш на части, се измъква от кабинета.
— Заместник-началникът на транспортния отдел. Във връзка с темата „Аквамарин“.
— Нека почака. Донесете ми пощата.
След малко Амалия се появи на прага, а през това време Андрей си разтриваше мускулите на ръцете и разкършваше кръста си, навсякъде усещаше приятна тъпа болка след този час усърдна работа с лопата в ръце и както винаги разсеяно си помисли колко хубава гимнастика е това за човек, който води заседнал живот.
Амалия затвори плътно вратата след себе си и, като чукаше по паркета с високите си токове, се приближи до него и сложи папката с кореспонденцията на бюрото. Той я потупа по навик с едната си ръка по тесните твърди бедра, обгърната от прохладна коприна, а с другата отвори папката.
— Я да видим какво има тук? — рече той бодро.
Амалия направо се топеше в прегръдката му, дори дъхът й секна. Смешно момиче и е вярна като куче. И си знае работата. Той я изгледа отдолу нагоре. Както винаги, когато я даряваше с милувки, лицето й беше станало бледо и изплашено, а щом очите им се срещнаха, тя нерешително сложи тясната си пареща длан на врата му под ухото. Пръстите й трепереха.
— Е, малката — нежно рече той. — Има ли сред тези боклуци нещо важно? Или ние с тебе сега ще заключим вратата и ще сменим позата?
Те си имаха такова кодово обозначение за развлеченията в креслото или на килима. За Амалия той никога не би могъл да разкаже каква е в леглото. Нито веднъж не бе спал с нея в легло.
— Тук е проектът за бюджета… — с прималял глас изрече тя. — След това различни молби… И накрая са личните писма, тях не съм ги отваряла.
— И правилно си постъпила — каза Андрей. — Току виж, че попаднеш на любовно писъмце от някоя красавица…