Гайгер се навъси.
— Що за идиотски въпрос. Разбира се, че не е имало.
— Ще има — обеща му Изя.
— Благодаря — студено отвърна Гайгер.
— Покушения ще има — продължи Изя. — Наркоманията рязко ще се увеличи. Ситите ще се разбунтуват. Вече се появиха хипита, за тях не говоря. Самоубийства в знак на протест ще има, самозапалвания, самовзривявания… Впрочем, вече ги има.
Гайгер и Андрей се спогледаха.
— Ето на — рече Андрей с досада. — Той вече знае.
— Интересно откъде? — каза Гайгер, вглеждайки се в Изя с присвити очи.
— Какво знам? — бързо попита Изя. Той остави вилицата си. — Я, чакайте… А, така значи! Това е било самоубийство в знак на протест, а? То и аз си виках — що за врели-некипели дрънкат? Някакви пияни бомбаджии се шляели с динамит по улиците… Пък то какво било! А аз, честно да ви кажа, си въобразявах, че е било опит за покушение… Сега разбирам… А кой е тоя в действителност?
— Някой си Дани Ли — каза Гайгер след кратка пауза. — Андрей го е познавал.
— Ли… — замислено рече Изя, като размаза разсеяно по ревера на сакото си капките майонеза. — Дани Ли… Чакай малко, един такъв, мършав… Журналист е нали?
— Ти също го познаваше — каза Андрей. — Помниш ли, в моя вестник…
— Да-да-да! — възкликна Изя. — Точно така! Спомних си!
— Само че, моля ти се, дръж си езика зад зъбите — каза Гайгер.
Изя с обичайната си вкаменена усмивка взе да пощипва брадавицата на врата си.
— Ето кой бил значи… — мърмореше той. — Ясно… Ясно… Опасал се с експлозив около себе си и излязъл на площада… И писма сигурно е изпратил до всички вестници този чудак… Тъй-тъй-тъй… И какво смяташ да правиш сега? — обърна се той към Гайгер.
— Вече направих каквото трябва — отвърна Гайгер.
— Ами да, ами да! — нетърпеливо каза Изя. — Засекретил си всичко, подготвил си официалните лъжи, отвързал си синджира на Румер и си го насъскал — ама за друго става дума. Питам те как изобщо преценяваш станалото? Или смяташ, че това е случайност?
— Не-не. Не смятам, че това е случайност — бавно каза Гайгер.
— Слава богу! — викна Изя.
— А ти какво мислиш? — попита го Андрей.
Изя бързо се обърна към него.
— А ти?
— Аз мисля, че маниаци има във всяко порядъчно общество. Дани беше маниак, в това съм абсолютно сигурен. Явно беше мръднал от много философствуване. В Града естествено има и други такива…
— А какво казваше той? — жадно попита Изя.
— Казваше, че му е скучно. Че не сме си поставили истинска цел. Че всичко, което правим, за да повишим жизненото равнище на народа, е глупост и нищо няма да постигнем с това. Какво ли не разправяше, ама той самият нищо свястно не можеше да предложи. Маниак. Истерик и това е.
— Но какво все пак искаше? — попита Гайгер.
Андрей махна с ръка.
— Дрънкаше обичайните глупости като всеки народник. „Ще даде всичко от себе си да изведе на широк и ясен…“
— Не разбирам! — прекъсна го Гайгер.
— Ами смяташе, че задачата на просветените хора е да издигнат народа до своето просветено равнище. Но как да стане това — естествено не знаеше.
— И за това ли се самоуби? — недоверчиво попита Гайгер.
— Нали ти казвам — беше маниак.
— А ти как мислиш? — обърна се Гайгер към Изя.
Изя не се замисли нито за миг:
— Ако можем да наречем маниак онзи човек, който се захваща с неразрешим проблем — съгласен съм, че е бил маниак. И ти — Изя посочи с пръст Гайгер — изобщо не можеш да разбереш това. Ти се отнасяш към хората, които се захващат само с разрешими проблеми.
— Да допуснем — съгласи се Андрей. — Но Дани беше абсолютно сигурен, че този проблем е разрешим.
Изя му махна с ръка да млъкне.
— Вие, двамата, и бъкел не разбирате — заяви той. — Ей на̀, смятате се за технократи и елит на обществото. Думата демократ за вас е псувня. Всяка жаба да си знае гьола. Вие ужасно презирате широките народни маси и страшно се гордеете с това свое презрение. А в действителност сте истински, стопроцентови роби на тези маси! Всичко, с което се захващате, го правите за народните маси. Всичко, над което си блъскате главите, е нужно именно на масите. Вие живеете за тях. Ако масите изчезнат, ще се лишите от смисъла на живота си. Вие сте жалки нищожни приложници. И тъкмо затова никога няма да станете маниаци. Та нали всичко, което е нужно на широките народни маси, може сравнително лесно да се придобие. Затова всички наши задачи са безусловно разрешими. Вие никога няма да разберете хората, които се самоубиват в знак на протест…