— Защо пък няма да ги разберем? — възрази Андрей, ядосан. — Какво има толкова да им разбира човек? Естествено правим това, което иска преобладаващото мнозинство. И даваме или се стараем да дадем на това мнозинство всичко, освен от пиле мляко, което впрочем това мнозинство не иска от нас. Но винаги има едно нищожно малцинство, което смята, че се нуждае тъкмо от това пилешко мляко. Виждате ли, идея фикс имали. Капризи. Поднеси им тъкмо от пиле мляко! Просто защото от пиле мляко никой не може да намери. Ето как се пръкват на бял свят социалните маниаци. Какво има тука толкова трудно за разбиране? Или ти наистина смяташ, че можеш да издигнеш цялото това стадо до равнището на елита?
— В случая не става дума за мен — озъби се Изя. — Да не би аз да се смятам за роб на мнозинството или, другояче казано, за слуга на народа? Никога не съм работил за него и не мисля, че съм му задължен…
— Добре, добре — рече Гайгер. — Всички знаят, че си волна птичка. Да се върнем на нашите самоубийства. Значи смяташ, че самоубийства ще има, независимо каква политика провеждаме, така ли?
— И занапред ще ги има тъкмо защото провеждате определена политика! — каза Изя. — И колкото повече време минава, толкова повече ще стават, защото отнемате на хората грижата за насъщния и в замяна не им давате нищо. На хората започва да им се повдига от всичко това и им става скучно. Затова ще има самоубийства, наркомания, сексуални революции и глупави бунтове за нищо и никакви работи…
— Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш, бе! — искрено развълнуван рече Андрей. — Помисли си само какви ги плещиш, въшлив експериментатор! „Пиперец му липсвал в живота, пиперец му дай!“ Дотам ли я докара? Изкуствени недостатъци ли предлагаш да създаваме? От твоите брътвежи така излиза!..
— Така излиза не от моите брътвежи — каза Изя, като се пресегна през масата с осакатената си ръка, за да вземе купичката със соса. — Така излиза от твоите брътвежи. А това, че нищо не им предлагате в замяна, си е факт. Вашите Велики строежи са глупост. Експериментът с експериментаторите е дивотия, това са празни приказки, на които всички плюят… И престанете да се нахвърляте срещу мен, защото като разправям всичко това, аз не ви осъждам. Просто така стоят нещата. Такава е съдбата на всеки народник, независимо дали е навлякъл тогата на технократ-благодетел, или се е нагърбил с непосилната задача да втълпява на народа някакви идеали, без които според него народът не може да живее… Това са двете страни на една и съща монета — ези или тура. Крайният резултат е или бунт на гладните, или бунт на ситите — всеки може да си избере бунт по свой вкус. Щом сте си избрали бунта на ситите — добре, така да е, ама за какъв дявол се нахвърляте срещу мене?
— Недей да изливаш соса на покривката — укори го Гайгер.
— Пардон… — Изя разсеяно взе да разтрива със салфетка локвата на масата. — Та аритметиката е много проста — каза той. — Нека недоволните са само един процент. Ако в града живеят един милион души, значи недоволните са десет хиляди. Нека дори да са една десета от процента — хиляда недоволни. Ех, как ще се развикат тези хиляда души под прозорците ви!.. И после имайте предвид, че напълно доволни никога няма. Има само напълно недоволни. Така или иначе на всеки нещо не му достига. Гледаш го — уж доволен от всичко, ама на — няма автомобил. А защо да няма? Той, нали разбираш, бил свикнал на Земята с автомобил, а пък тука няма и най-важното не се предвижда да има… Представяте ли си колко много такива хора има в Града?
Изя млъкна сам и взе лакомо да яде макарони, обилно полети със сос.
— Ама че вкусна ви е кльопачката — каза той. — С моите доходи само в Стъкления дом мога да се натъпча като хората…
Андрей го погледна как нагъва макароните, прихна и си наля доматен сок. Изпи го и запали цигара. Каквото и да приказва, вечно докарва работата до Апокалипсиса… Седемте чаши на Божия гняв и седемте последни язви… Стадото си е стадо. Естествено че ще се бунтува, ама нали затова държим Румер. Наистина този бунт на ситите е нещо ново, някакъв парадокс. На Земята май такова нещо още не е имало. Поне докато аз бях там. И класиците нищо не са писали по този въпрос… А бунтът си е бунт… Експериментът си е Експеримент, футболът си е футбол… Пфу!
Той погледна към Гайгер. Отпуснат назад в креслото, Фриц разсеяно и в същото време съсредоточено човъркаше зъбите си с пръсти и Андрей изведнъж беше поразен от простата и тъкмо поради това още по-страшна мисъл: та той не е нищо повече от подофицер от вермахта, недодялан дръвник в лъскава униформа, учил-недоучил, през целия си живот и десет свестни книги не е прочел, а той трябва да решава! Аз, между другото, също трябва да решавам, помисли си Андрей.