— В нашето положение — каза Гайгер на Изя — порядъчният човек просто нямаше избор. Хората гладуваха, всички бяха изтерзани, изпитваха страх и физически мъки — децата, старците, жените… Тъй че бяхме длъжни да им създадем прилични условия за живот…
— Така е наистина, така е — призна Изя. — Всичко разбирам. Подтиквали са ви жалостта, милосърдието и прочие. Ама аз не говоря за това. Да съжаляваш жените и децата, които плачат от глад, е много лесно, това всеки го може. Ама можете ли да изпитате състрадание към някой як като планина, сит мъж с ей такъв — и Изя показа колко голям — полов орган? Към изнемогващия от скука мъжага? Дани Ли явно е можел, а вие способни ли сте на това? Или веднага ще го погнете с камшика?…
Той млъкна, защото в трапезарията влезе руменият Паркър, съпровождан от две хубавички момичета с бели престилчици. Те разтребиха масата и поднесоха кафе със сметана. Изя тутакси се омаца с нея и се заоблизва чак до ушите като котка.
— И изобщо знаете ли какво чувство имам? — замислено рече той. — Щом обществото реши някой свой проблем, моментално пред него се изправя нов, също толкова голям проблем… не, още по-голям. — Той се оживи. — Оттук между другото следва нещо интересно. В края на краищата обществото ще се изправи пред толкова сложни проблеми, че решаването им вече няма да бъде по силите на човека. И тогава така нареченият прогрес ще спре.
— Дрън-дрън ярина — каза Андрей. — Човечеството никога не си поставя проблеми, които не е способно да реши.
— Тук изобщо не става дума за проблемите, които човечеството си поставя — възрази Изя. — Аз говоря за проблемите, които възникват пред човечеството. Които сами възникват. Човечеството не си е поставяло само проблема за глада. То просто е гладувало…
— Много далеч отидохте! — прекъсна ги Гайгер. — Стига с това словоблудие. Човек може да си помисли, че нямаме никаква друга работа, освен да си чешем езиците.
— Че каква работа имаме? — учуди се Изя. — Аз например сега съм в обедна почивка.
— Както искаш — рече Гайгер. — Щеше ми се да поговорим за твоята експедиция. Но, разбира се, можем да отложим тоя разговор.
Изя замря с кафеника в ръка.
— Ама моля ти се — сериозно каза той. — Защо трябва да го отлагаме? Няма нужда, я колко пъти вече го отлагахме…
— Ами тогава какво сте се раздрънкали? — укори го Гайгер. — Не се траете вече, гади ми се, като ви слушам.
— За каква експедиция става дума? — попита Андрей. — Ще издирваме архивите ли?
— За великата експедиция на север! — тържествено заяви Изя, но Гайгер го спря, като вдигна голямата си бяла длан.
— Това е предварителен разговор — каза той. — Но решението за експедицията вече съм го взел и средствата са заделени. Транспортът ще ви бъде осигурен някъде след три-четири месеца. А сега трябва да набележим най-общите цели и програмата.
— С една дума, експедицията ще бъде комплексна, така ли? — попита Андрей.
— Да. Изя ще си получи архивите, а ти ще направиш наблюденията си на слънцето и всичко останало, което ти трябва…
— Слава богу! — каза Андрей. — Най-сетне.
— Но ще имате поне още една цел — каза Гайгер. — Мисията ви ще бъде и разузнавателна. Експедицията трябва да проникне много дълбоко на север. Колкото може по-дълбоко. Докъдето ви стигнат горивото и водата. Затова хората в групата трябва да бъдат специално и много прецизно подбрани. Ще вземете само доброволци, и то най-добрите. Никой не е наясно какво може да има там, на север. Голяма е вероятността да ви се наложи не само да търсите различни папки и да гледате във вашите тръби, но и да стреляте, да попадате в обкръжение, да пробивате обръча и така нататък. Затова в групата ще има военни. Кои ще бъдат и колко — това ще уточним по-късно…
— Ох, нека бъдат колкото може по-малко! — намръщи се Андрей. — Знам ги аз твоите военни, ще създадат непоносима обстановка за работа… — Той с досада отмести чашата си настрана. — И изобщо не разбирам. Не ми е ясно за какво са военните. Не проумявам за какви престрелки говориш… Та там е пустиня, наоколо са само развалини — как така ще има престрелки?
— Там, братче, всичко може да има — весело рече Изя.
— Какво значи — всичко? Може би там гъмжи от дяволи, тогава какво — попове ли ще ни заповядаш да вземем?
— А може би все пак ще ме оставите да се доизкажа, а? — попита Гайгер.
— Доизказвай се — огорчено рече Андрей.
Винаги става така, помисли си той. Също като в оня виц, дето на човека заедно с оная работа му пораснали големи и ушите. Дори и да ти се изпълни желанието, то става така, че по-добре изобщо да не се е изпълнявало. Ама не, да имат много здраве! Няма да я отстъпя тази експедиция на господа офицерите. Начело на експедицията ще застане Кехада. Той ще отговаря за научната част и за цялата група. Ако не щете, махайте се от главата ми, няма да имате никаква космография и нека вашите фелдфебели командуват само Изя. Експедицията е научна, значи начело ще застане учен… Изведнъж си спомни, че Кехада е неблагонадежден, и това така го ядоса, че пропусна част от въпроса на Гайгер.