Долу внезапно взеха яростно да крещят и да псуват, нещо падна и с трясък се изтърколи, от входа заднишком излетя в светлия кръг съвсем гола маймуна, пльосна се по задник и вдигна облак прах, но още не беше успяла да се изправи на крака, когато от същия вход като тигър се метна отгоре й втора маймуна, също съвсем гола, и те се счепкаха, изтъркулиха се по паважа и взеха да се налагат един друг с всички сили, като ревяха и виеха, прегракнало хриптяха и се плюеха.
Вкопчил се с една ръка за перваза, Андрей глупаво шареше с другата по кръста си, забравил, че кобурът му се въргаля на креслото, но в този миг от тъмнината изскочи сержант Фогел и се спусна като черен буреносен облак, гонен от ураган, надвеси се над мръсниците и ето че вече хвана единия за косите, а другия за брадата, вдигна ги във въздуха, с глух пукот им блъсна главите една в друга и ги запрати на различни страни като палета.
— Много добре, сержант! — разнесе се слабият, но твърд глас на полковника. — Негодниците да се завържат през нощта за леглата, а утре да се пратят извънредно за цял ден в авангарда.
— Слушам, господин полковник — тежко задъхан, отвърна сержантът. Той погледна надясно, където на паважа шаваше, мъчейки се да се надигне, една от голите маймуни, и неуверено добави: — Ще си позволя да доложа, господин полковник, че единият не е от нашите. Картографът Рулио.
Андрей завъртя глава като бесен, за да му се отпуши гърлото, и с несвой глас изрева:
— Картографът Рулио да се изпрати в авангарда за три дни в пълно походно снаряжение на обикновен войник! При повторно сбиване и двамата да се разстрелят на място! — В гърлото му нещо болезнено се скъса. — Да се разстрелват на място всички негодници, които се осмелят да се бият! — изхриптя той.
Опомни се седнал до масата. Май че вече е късно, помисли си той, гледайки тъпо треперещите си пръсти. Късно е. По-рано трябваше… Но ще ми станете послушнички! Ще ви накарам аз да правите каквото ви се заповяда! Половината ще наредя да разстрелят… сам ще ги разстрелям… Тогава другата половина ще трепери от сянката ми и няма да смее да гъкне. Край… Стига толкоз! А първият куршум ще бъде за Хнойпек — при най-малкия повод. Първият!..
Той порови с ръка зад гърба си, издърпа колана с кобура и извади пистолета си. Дулото му беше задръстено с кал. Помъчи се да издърпа затвора. Той едва-едва поддаде и някъде към средата заседна. По д-дяволите, всичко вече се е задръстило, затънало е в мръсотия… Навън вече беше тихо, само в далечината по паважа потракваха подкованите обуща на часовите, а някой се секнеше на долния етаж и шумно съскаше през зъби.
Андрей отиде до вратата и надзърна в коридора.
— Дуган! — викна той полугласно.
В ъгъла нещо се размърда. Андрей трепна и се вгледа в полумрака: беше Немия. Той седеше в обичайната си поза, кръстосал и преплел краката си по някакъв много сложен начин. Очите му влажно проблясваха в мрачината.
— Дуган! — викна по-високо Андрей.
— Идвам, сър! — отвърнаха му от вътрешността на къщата. Чуха се стъпки.
— Защо седиш тука? — рече Андрей на Немия. — Ела в стаята.
Вдигнал широкото си лице, Немия го гледаше, без да мърда.
Андрей се върна на масата и когато Дуган почука и надникна в стаята, му каза:
— Бъди така добър да ми почистиш пистолета.
— Слушам, сър — почтително рече Дуган, взе пистолета, а до вратата вежливо се отстрани, за да направи път на влизащия Изя.