— По отношение на геологията няма нищо ново — мрачно каза Кехада. — Навсякъде глина и пясък. Няма никакви следи от вода. Тукашният водопровод отдавна е пресъхнал. Може би тъкмо поради тази причина хората са напуснали местността, не знам… Имаме днешните данни за слънцето, вятъра и така нататък… — Той извади от горния джоб на куртката си един лист и го остави пред Андрей. — Засега това е всичко.
На Андрей никак не му хареса това „засега“, но кимна и погледна към Елизауер.
— С транспорта как сме?
Елизауер се изправи и заговори над главата на Кехада:
— Днес са изминати тридесет и осем километра. Двигателят на трактор номер две се нуждае от основен ремонт. Много съжалявам, господин съветник, но уви…
— Така — рече Андрей. — Какво значи това „основен ремонт“?
— Необходими са ни два-три дни — каза Елизауер. — Някои части трябва да се сменят, а други да се поправят. Може би ще са ни нужни дори четири дни. Или пет.
— Или десет — каза Андрей. — Дайте рапорта си.
— Или десет — съгласи се Елизауер, като продължаваше все така неопределено да се усмихва. Без да става, той се протегна през рамото на Кехада и подаде своя рапорт.
— Шегувате ли се? — рече Андрей, като се стараеше да говори спокойно.
— За кое, господин съветник? — уплаши се Елизауер. Или само се престори на уплашен.
— Три дни ли са ви нужни или десет дни, господин специалист?!
— Много съжалявам, господин съветник… — промърмори Елизауер. — Боя се, че бих могъл да ви заблудя… Не сме в гаража, пък и моят Пермяк… има някакъв обрив и цял ден повръща… А той е главният ми моторист, господин съветник…
— А вие за какво сте? — каза Андрей.
— Аз лично ще направя всичко, което мога… Но работата е там, че в нашите условия… имам предвид в полеви условия…
Известно време Елизауер продължаваше да мърмори нещо за мотористите, за лебедката, която не взели със себе си, а той ги предупреждавал… за свредлата и бормашината, каквато тук няма и за съжаление не може да има, после пак за моториста и още нещо за буталата и буталните болтове… С всяка изминала минута той говореше все по-тихо и по-неясно, и накрая съвсем замлъкна, а през цялото това време Андрей го гледаше в очите, без да откъсва поглед от него, и беше съвсем ясно, че този страхлив върлинест нехранимайко напълно се е оплел в лъжите си, и той самият вече го разбира, и вижда, че и другите са го разбрали, и се опитва някак да се измъкне, но не знае как и въпреки всичко продължава да държи на лъжите си с твърдото намерение да ги накара да приемат измишльотините му за чиста монета.
После Андрей сведе очи и се вторачи в рапорта му — в небрежно надрасканите редове с разкрачени букви, — но нищо не виждаше и нищо не разбираше. Наговорили са се гадовете, помисли си той, обзет от безмълвно отчаяние. И тези са се наговорили. Е, какво да правя сега с тях?… Жалко, че го няма пистолета ми… Да пречукам Елизауер… Или да го накарам да се насере от страх… Не. Кехада. Кехада е на дъното на тази работа. Той иска да стовари всичко на моята глава… Много му се иска цялата тази вече едва тлееща и смърдяща приумица да се провали и отговорността за това да падне върху мене… Ще си умре от кеф тоя измет, този тлъст шопар… Дощя му се да изреве и с все сили да удари с юмрук по масата.
Мълчанието ставаше нетърпимо. Неочаквано Изя взе нервно да се върти на стола си и измърмори:
— Всъщност какво толкова е станало? В края на краищата няма закъде да бързаме. Ще поспрем тука… В сградите може да има архиви… Наистина вода тука няма, но нали можем да изпратим напред една група да потърси…
И тогава Кехада го прекъсна.
— Глупости — рязко каза той. — Стига сме дрънкали врели-некипели, господа. Крайно време е да си признаем истината. А истината е, че експедицията се провали. Вода не намерихме. Нефт също. И не бихме могли да намерим при тази организация на геоложките проучвания. Хукнали сме като луди, хората вече капнаха от умора, транспортните средства не издържат. Дисциплина в отряда никаква — хрантутим разни развратници, мъкнем с нас някакви разпространители на слухове… Отдавна вече никой не вижда никаква перспектива, всички са плюли на всичко. Хората не желаят да вървят по-нататък, те не разбират защо трябва да вървят, а пък ние няма какво да им кажем. Оказа се, че космографските ни данни за нищо не стават: подготвихме се за полярен студ, а се навряхме в нажежена пустиня. Личният състав на експедицията е подбран лошо, направо е сбирщина. Медицинското осигуряване е отвратително. Резултатът от всичко това е такъв, какъвто би трябвало да очакваме при тази организация: хората паднаха духом, никаква дисциплина, скрито неподчинение и днес-утре ще избухне бунт. Това е.