Андрей се върна в стаята на водачите, вдигна лампата над главата си и с очи направи знак на Немия към Пермяк. Немия безшумно се промъкна между спящите, наведе се над Пермяк и го хвана с две ръце за ушите. После се изправи. Пермяк вече седеше, като с едната ръка се подпираше на пода, а с другата бършеше потеклата в съня слюнка по устата му.
Щом очите им се срещнаха, Андрей кимна към коридора и Пермяк тутакси стана — леко и безшумно. Те влязоха в празната стая в дъното на апартамента, Немия плътно затвори вратата и се облегна на нея. Андрей се огледа къде да седне. Стаята беше празна и той се настани направо на пода. Пермяк клекна пред него. Под светлината на лампата сипаничавото му лице изглеждаше мръсно, сплъстените му коси падаха на челото и през тях се чернееше разкривена татуировка „роб на Хрушчов“.
— Вода искаш ли? — попита го Андрей полугласно.
Пермяк кимна. На лицето му се появи похотлива усмивчица. Андрей извади от задния си джоб плоско шише, на дъното на което се плискаше малко вода, и му го подаде. Гледаше го как пие — на малки скъпернически глътки, като шумно дишаше през нос и изпъкналата му адамова ябълка подскачаше. Водата мигновено се превърна в пот, която изби по цялото му тяло.
— Стоплила се е… — дрезгаво рече Пермяк, връщайки му празното шише. — Ех, да имаше студена!.. От чешмата…
— Какво му има на двигателя? — попита Андрей, пъхайки шишето обратно в джоба си.
Пермяк избърса с разперени пръсти потта от лицето си.
— Лайнян е този двигател — каза той. — Него там, при нас, втори го правиха и не можаха да сколасат… Направо не е за вярване, че изкара до днеска.
— Може ли да се оправи?
— Може да се оправи. Два-три дена ще го ръчкаме и ще се оправи. Ама няма да е задълго. Още двеста километра да изкара и пак ще загазим. Лайнян е този двигател.
— Ясно — каза Андрей. — А не си ли забелязал корееца Пак да се навърта около войниците?
Пермяк с досада отклони въпроса. Наведе се към Андрей и му прошепна на ухото:
— Днеска през обедната почивка войниците се наговориха да не вървят повече.
— Това вече го знам — каза Андрей, стискайки зъби. — Ти ми кажи кой нм е главатарят?
— Абе и аз не мога да разбера, началник — със свистящ шепот отвърна Пермяк. — Най-много от всички плещи Тевосян, ама той си е дрънкало, пък и напоследък няма сутрин да не е вдървен…
— Какво?
— Да не е вдървен… Абе като се нагълта с ония цигари… Него никой не го слуша. Ама кой им е тарторът, ей на, не мога да проумея.
— А Хнойпек?
— Дявол го знае. Може и той да е. Той по има авторитет… Другите на тракторите май също натам клонят, с една дума, да не продължаваме нататък. От господин Елизауер никаква полза няма — той само се хили като педераст и гледа на всички да угоди… страх го е значи. А аз к’во мога да направя? Аз само ги придумвам да не гледат войниците, щото те нас, дето сме на тракторите, много ни мразят. Ние, викам им, се возим, а пък те трамбоват пеш. Тяхната дажба — войнишка, пък наш’та — кат на учените господа… Как, викам им, искате да нн обичат? По-рано хващаше дикиш, ама вече не. Кое е най-важното? Тринайстият ден е вдругиден.
— А учените какво разправят? — прекъсна го Андрей.
— Дявол ги знае. Псуват страшно, ама с кого са — не мога да разбера. Всеки божи ден се хващат за гушата с войниците зарад Фъфлата… А господин Кехада, знаете ли к’во казва? Че полковника нямало да го бъде.
— На кого го каза?
— Ами тъй кат гледам, на всички разправя така. С ушите си го чух как обяснява таз работа на свойте геолози, та да не се разделят с оръжието. За всеки случай. Цигарка нямате ли, Андрей Михайлович?
— Не — рече Андрей. — А сержантът?
— До сержанта не можеш да припариш. С него шега няма. Чепат човек. Него първи ще го утрепят. Много го мразят.
— Добре — каза Андрей. — А я кажи все пак за корееца. Агитира ли той войниците или не.
— Не съм видял. Той винаги стои настрана. Ако толкоз искате, мога, разбира се, нарочно да го държа под око, ама според мен това е празна работа…
— Тогава виж какво — каза Андрей. — От утре правиш голяма почивка. Общо взето, няма да има никаква работа. Само на трактора. А войниците пък само ще се въргалят и ще си чешат езиците. Така че виж какво, Пермяк. Искам от тебе да разбереш кой там, при тях, е главният. Това ти е най-важната работа. Измисли нещо, ти по-добре знаеш как да го направиш… — Той стана и Пермяк също скочи. — Днес наистина ли си повръщал?