Всичко това са глупости — „имам право, нямам право“… Право на власт има този, който притежава властта. Или, ако щете, още по-точно е да се каже, че право на власт има този, който осъществява властта. Ако можеш да накараш хората да ти се подчиняват — имаш право на власт. Ако не можеш — много ти здраве!..
А аз ще ви накарам да припкате пред мене, негодници! — рече той на спящата експедиция. Не защото аз самият горя от желание като този брадат павиан да видя с очите си неизследваните далнини, а защото аз ще заповядвам да хукнете напред. А пък аз ще ви заповядвам да си размърдате задниците, кучи синове такива, нехранимайковци, ландскнехти дрисливи, воден не от чувството за дълг пред Града или, пази боже, пред Гайгер, а защото имам власт и съм длъжен постоянно да утвърждавам властта си — и пред вас, мръсниците, да я утвърждавам, и пред себе си. И пред Гайгер… Пред вас — защото в противен случай ще ме изядете с парцалите. Пред Гайгер — защото иначе той ще ме изрита и ще бъде прав. А пред себе си… Трябва да знаете, че едно време кралете и разните му там монарси са си имали една приказка. Властта им била дадена от бога, лично — нито те, нито техните поданици можели да си ги представят без тази власт. Пък и поданиците между другото никой не ги е питал. А ние, малките хора, не вярваме в бога. Нас не са ни миропомазали на трона. Ние трябва сами да се грижим за себе си… При нас нали знаете как е: имаш ли зъби, хапи, докато не са те захапали. От самозванци нямаме нужда — аз ще командувам. Не ти, не той, не тез и не онез. Аз. Армията ще застане зад мене…
Е, стига толкова гадости, помисли си той, като почувствува дори известно неудобство. Обърна се на другата страна и за да му е по-удобно, пъхна едната си ръка под възглавницата, на по-хладно. Пръстите му опряха в пистолета.
… Та как смятате да осъществите цялата тази програма, господин съветник? Нали ще се наложи да стреляте! Не само във въображението си да стреляте („Редник Хнойпек, три крачки пред строя!..“), не с умствен онанизъм да се занимавате, а ето така — грабвате пистолета и застрелвате жив човек, може би обезоръжен, може би нищо не подозиращ и може би в края на краищата невинен… я стига глупости! — ще стреляш в жив човек — в корема, в плътта, в червата… Не, това не мога да направя. Това никога не съм го правил и, бога ми, не мога да си го представя… На триста и четиридесетия километър, разбира се, и аз стрелях като другите, просто от страх, без да имам представа какво става… Но там никого не виждах, пък и тогава, дявол да го вземе, по мене също стреляха!..
Така да е, помисли си той. Добре, да речем, че най-вече хуманизмът и липсата на навици ти връзват ръцете… Ами ако те въпреки това не тръгнат? Аз им заповядвам, а пък те ми отвръщат: що не се таковаш отзад бе, братче, я си върви сам нататък, щом те сърби онова място…
Та това е идея! — помисли си той. Давам им на тия нехранимайковци малко вода, част от плюскането и счупения трактор, нека да го поправят и да се връщат с него… С една дума, махайте се и без вас можем да минем. Ех, че хубаво ще бъде с един замах да се отърва от цялата тази измет!.. Ала Андрей тутакси си представи лицето на полковника, когато чуе това предложение. М-да, полковникът няма да го разбере. Той е от друго потекло. Той е тъкмо от тия… от монарсите… На него просто и през ум не може да му мине, че някой би могъл да не му се подчини. И във всеки случай той изобщо няма да си блъска главата с всичките тия проблеми… До мозъка на костите си е потомък на военната аристокрация. Какво му е на него — и баща му е бил полковник — я каква империя са направили хората, кой знае колко народ трябва да са изтрепали… Нека тогава той да разстрелва, ако стане нещо. В края на краищата това са неговите хора. Аз нямам намерение да се бъркам в тази работа… д-дявол да го вземе, омръзна ми всичко това! Гнила интелигенцийо, само бръмбари можеш да развъждаш в тиквата си!.. Длъжни са да вървят и толкоз! Аз изпълнявам заповед и вие благоволете да я изпълнявате. Мене няма да ме погалят по главата, ако я наруша, ама и вие, дявол да ви вземе, ще си изпатите! Край вече. Махайте се от главата ми. По-добре за жени да си мисля, отколкото за тази щуротия. И това ми било философия на властта…