Той се изправи на стъпенката до Андрей и хванал се за рамката на вратата, през целия път недоволно бърчеше нос, като че ли бог знае какво бе подушил, макар от самия него ужасно да вонеше на стогодишна пот, и Андрей си спомни, че водопроводът в тази част на града вече е изключен.
Известно време пътуваха мълчешком, полицаят си подсвиркваше потпури от оперети, а сетне ни в клин, ни в ръкав съобщи, че на ъгъла на Зелевата улица и Втория Ляв булевард в полунощ цапардосали някакъв нещастник по главата и му изтръгнали всичките златни зъби…
— Толкоз ви е работата — злъчно отбеляза Андрей.
Подобни случаи направо го изкарваха от кожата, а тонът на полицая беше такъв, че му идваше да го изхвърли от стъпенката като мръсно коте: с просто око се виждаше, че са му абсолютно безразлични и убийството, и убитият, и убийците.
Озадачен, полицаят извърна широката си мутра и попита:
— Ти ли ще ме учиш как да работя?
— Че защо не — каза Андрей.
Полицаят злобно присви очи, подсвирна и рече:
— Брей че учители се навъдиха! Където и да се изхрачиш — все учители. Седят си и поучават. Гледаш го, боклук кара, а пък всички иска да учи…
— Аз не те уча… — понечи да отвърне Андрей, повишавайки глас, но полицаят го прекъсна.
— Ей на, ще се върна сега в участъка — спокойно съобщи той — и ще се обадя в твоя гараж, че десният ти габарит не свети. Виж го ти него, габаритът му не свети, а седнал да учи полицията как да работи. Я си виж устата бе — мирише на мляко.
Изведнъж Доналд се засмя сухо и проскърцващо. Полицаят също грубо се изкикоти и после вече съвсем миролюбиво каза:
— Абе аз отговарям сам-самичък за четирийсет къщи, ясно ли ти е? И оръжие ни забраниха да носим. Какво си се заял с нас? Скоро ще почнат да колят по къщите, а не само по ъглите.
— А вие какво? — стъписан рече Андрей. — Протестирайте, настоявайте…
— „Протестирайте“ — повтори полицаят. — „Настоявайте“… абе ти да не би отскоро да си тука? Ей, шефе — подвикна той на Доналд. — Я понамали малко. Аз съм дотук.
Той скочи от стъпенката и олюлявайки се, без да се оглежда, тръгна към тъмната пролука между килнатите на една страна дървени къщи, където в далечината светеше самотна улична лампа, а под лампата се бе насъбрала тълпа.
— Боже мой, какво става с тях, да не са се побъркали? — възмутено рече Андрей, когато камионът потегли отново. — Че как така — градът е пълен с всякаква сган, а полицията ходи без оръжие! Не може да бъде. Та Кенши нали носи кобур на кръста си, да не би цигарите си да държи в него?
— Сандвичите — отвърна Доналд.
— Нищо не разбирам — рече Андрей.
— Беше разяснено — каза Доналд. — „Във връзка със зачестилите случаи гангстери да нападат полицаи с цел да се сдобият с оръжие“… и така нататък.
Известно време Андрей разсъждаваше по въпроса, като с всички сили се бе запънал с крака, за да не подскача на седалката. Паважът вече беше свършил.
— Според мен това е ужасно глупаво — каза той накрая. — А вие как мислите?
— И аз така мисля — отвърна Доналд, докато се мъчеше с една ръка да си запали цигарата.
— И гледате на всичко това толкова спокойно?
— Навремето се тревожих достатъчно — рече Доналд. — Разяснението е много старо, вас още ви нямаше тук.
Андрей се почеса по темето и се намръщи. Дявол да го вземе, може пък да има някакъв смисъл в това обяснение. В края на краищата самотният полицай наистина е съблазнителна примамка за тези гадове. А щом ще изземват оръжието, естествено е да го изземват от всички. Пък и ясно е, че работата не е в това глупаво разяснение. Истината е, че полицаите са малко и хайките са малко, а би трябвало да се организира една хубава хайка и с един замах да се измете цялата тази паплач. Да се привлече и населението. Ето аз например бих отишъл… Разбира се, и Доналд би тръгнал… Ще трябва да пиша на кмета. После мислите му изведнъж се насочиха другаде.
— Слушайте, Дон — рече той. — Нали сте социолог. Аз, разбира се, смятам, че социологията не е никаква наука… Ставало е дума вече за това… и изобщо не е метод. Но вие естествено знаете много, къде-къде повече от мене. Обяснете ми тогава откъде се е пръкнала в нашия град цялата тази гадна сбирщина? Как са попаднали тука тия убийци, насилници и крадци… Нима наставниците не са разбирали кого канят?