— Нощни дискусии за живота и смъртта, а? — изкряка внезапно над ухото на Андрей познат глас и пейката се разтресе. Както винаги мърляв и разчорлен, Изя Кацман с все сила се стовари от другата страна на Андрей и държейки в лявата си ръка огромна светла папка, тутакси се захвана да дърпа с дясната брадавицата си. Както обикновено, той беше обхванат от някаква възторжена възбуда.
— Този възрастен господин пък смята, че всички ние се намираме в ада — каза Андрей колкото може по-нехайно.
— Възрастният господин е абсолютно прав — веднага се съгласи Изя и се захили. — Във всеки случай, ако това не е пъкълът, то всичко, което става наоколо, недвусмислено показва, че по нищо не се различава от него. Но трябва да се съгласите, пан Ступалски, че вие така и не успяхте да откриете в моята кариера приживе нито едно прегрешение, заради което си е заслужавало да ме пратят тука! Дори не съм прелюбодействувал — до такава степен бях глупав.
— Пан Кацман — заяви старецът. — Напълно допускам, че и вие самият не знаете нищо за това ваше съдбоносно прегрешение!
— Възможно е, възможно е — на бърза ръка прие Изя. — Ако се съди по вида ти — обърна се той към Андрей, — ти си бил в Червеното здание. Е, хареса ли ти там?
В този момент Андрей вече съвсем се опомни. Лепкавата полупрозрачна обвивка на кошмара сякаш се спука и се разпадна, болката в главата му утихна, вече ясно и контрастно различаваше всичко наоколо и Главната улица престана да изглежда неясна и мъглива и се оказа, че полицаят изобщо не спи на мотоциклета, а се разхожда по тротоара, червеното огънче на цигарата му проблясва и той току поглежда към пейката. „Боже мой — помисли си Андрей, почти ужасен. — Какво правя тука? Та аз съм следовател, времето лети, а аз си чеша езика с тоя смахнат, и то пред Кацман… Кацман… А той как попадна тук?“
— Ти откъде знаеш къде съм бил? — рязко запита Андрей.
— Не е кой знае колко трудно да се досети човек — ухили се Изя. — Да беше се видял в огледалото…
— Аз сериозно те питам! — повиши глас Андрей.
Старецът неочаквано стана.
— Лека нощ, панове — рече той, като плавно повдигна бомбето над главата си. — Приятни сънища.
Андрей не му обърна никакво внимание. Той гледаше Изя. А Изя, пощипвайки брадавицата си и леко подскачайки на място, ухилен до уши и предварително започнал да се дави и да охка, следеше с поглед отдалечаващия се старец.
— Е-е? — попита Андрей.
— Каква личност е той да знаеш! — с възхищение процеди Изя. — Ах, каква личност! Ти си глупак, Воронин, ти както винаги бъкел не разбираш! Знаеш ли що за птица е той, а? Това е знаменитият пан Ступалски, Юда Ступалски! Предал е двеста четиридесет и осем души на гестаповците в Лодз, два пъти са го изобличавали и двата пъти все някак се е измъквал, като натопявал друг вместо себе си. Чак след освобождението най-сетне го спипали на тясно, изправили го на подсъдимата скамейка да го осъдят бързо и справедливо, но той и тогава успял да се изплъзне! Господа Наставниците сметнали, че е полезно да го отърват от бесилката и да го прехвърлят тук. Да попълнят колекцията си. Тук той живее в лудницата, прави се на смахнат, а всъщност продължава активно да работи по любимата си специалност… Да не мислиш, че случайно се е оказал тук, на пейката, до тебе? Знаеш ли за кого работи сега?
— Млъкни! — Андрей с усилие на волята потисна любопитството и интереса, които обикновено го обземаха, щом Изя започнеше да приказва нещо. — Всичко това изобщо не ме интересува. Кажи ми ти как се озова тук? И откъде, дявол да го вземе, знаеш, че съм бил в Зданието?