Андрей си взе от бармана чаша водка и отпи от нея с отвращение. Къде все пак я дяна той тая папка? Нима просто е успял да я изхвърли на паважа? Сигурно… Не я е изял я. Дали да пратя някого я потърси? Късно е. Кой ли не скита по улиците — луди, павиани, портиери… Не, лошо, погрешно е организирана нашата работа! Защо такава важна информация като съществуването на Антиграда се пази в тайна дори от работниците в следствения апарат? Та за това трябва да пишат всеки ден във вестника, плакати да разлепват по улиците, да подготвят показни процеси! Аз на тяхно място отдавна щях да разбера що за птица е този Кацман… Разбира се, от друга страна, пипето ти трябва да сече, щом има такова грандиозно мероприятие като Експеримента, щом в него са въвлечени хора от най-различни класи и с всевъзможни политически убеждения, неизбежно ще възникне разслояване… ще се появят противоречия… диалектически противоречия, ако щете дори… антагонистична борба… Рано или късно открито трябва да се проявят и противниците на Експеримента, хората, класово несъгласни с него, а следователно и тези, които те ще привличат на своя страна — декласираните елементи, морално неустойчивите, нравствено разложените, такива като Кацман… всякакви там космополити… Това е естествен процес. Нали и сам би могъл да схванеш как трябва да се развива всичко това…
Малка силна длан легна на рамото му и той се обърна. Беше репортерът от криминалната хроника на „Градски вестник“ Кенши Убуката.
— За какво си се замислил, следователю? — попита той. — Разплиташ някое объркано дело, а? Я сподели с обществеността. Обществеността много обича заплетени дела. Какво ще кажеш?
— Здрасти, Кенши — уморено рече Андрей. — Водка ще пиеш ли?
— Да, ако има и информация.
— Нищо друго няма освен водка.
— Добре, давай тогава водка без информация.
Те пиха по чашка и хапнаха по една омекнала кисела краставичка.
— Току-що бях при вашия шеф — каза Кенши, като изплю края на краставицата. — Брей, че хитър човек. Едната крива вървяла нагоре, другата крива падала надолу, скоро щяло да завърши монтирането на клозетни чинии в единичните килии — и нито дума по интересуващия ме въпрос.
— А какво те интересува — разсеяно попита Андрей.
— Сега ме интересуват изчезванията. През последните петнадесет дни в града безследно са изчезнали единадесет души. Може би ти знаеш нещо по този въпрос, а?
Андрей сви рамене.
— Знам, че са изчезнали. И знам, че не са намерени.
— А кой следовател се занимава с това дело?
— Едва ли делото е едно — каза Андрей. — Ти по-добре питай шефа.
Кенши поклати глава.
— Твърде често напоследък господа следователите взеха да ме препращат ту при шефа, ту при Гайгер… Май доста тайни се навъдиха в нашата малка демократична община. Вие случайно да не сте се превърнали тук покрай другото в тайна полиция? — Той надникна в празната чаша и се оплака: — Какъв е смисълът да имаш приятел сред следователите, когато никога не можеш да научиш нищо?
— Дружбата си е дружба, службата си е служба.
Те помълчаха.
— Впрочем знаеш ли, че арестуваха Уан? — каза Кенши. — Предупреждавах го аз, ама не ме послуша вироглавецът.
— Нищо, аз вече оправих работата — каза Андрей.
— Че как стана?
Андрей с удоволствие му разказа колко ловко и бързо е възстановил справедливостта. Приятно му беше да описва единствената си сполука през този глупав ден, дето толкова не му вървеше.
— Хм — рече Кенши, след като изслуша всичко докрай. — Любопитна история… „Когато пристигам в чужда страна — взе да цитира той древните мъдреци, — не питам добри ли са там законите или лоши. Питам само дали ги спазват…“
— Какво искаш да кажеш? — навъсено попита Андрей.
— Искам да кажа, че законът за разнообразния труд, доколкото ми е известно, не предвижда никакви изключения.
— С една дума, смяташ, че трябва да пратя Уан в блатата, така ли?
— Ако това го изисква законът — да.
— Че това е глупост! — ядосан рече Андрей. — За какъв дявол му е на Експеримента лош директор на комбинат вместо добър портиер?
— Законът за правото на разнообразен труд…
— Този закон е измислен за благото на Експеримента, а не да му вреди. Законът не може да предвиди всичко. Ние, изпълнителите на закона, трябва да мислим с главите си.
— Аз си представям изпълнението на закона по̀ иначе — сухо възрази Кенши. — Или поне във всеки случай тези въпроси трябва да ги решаваш не ти, а съдът.
— Съдът би го изпратил в блатата — каза Андрей. — А той има жена и малко дете.