После се озова навън. Седеше разкрачен върху стъпалата на официалния вход, подпрян с длани на студения камък, а на коленете му лежеше винтовка без затвор. Лъхна го мирис на свеж дим, някъде в дъното на съзнанието му трещеше картечницата и цвилеха подивели коне, а той монотонно си втълпяваше, повтаряйки на глас: „Тук ще ме стъпчат, тук непременно ще ме стъпчат…“
Но не го стъпкаха. Когато се свести, вече беше на площада встрани от стълбището. Притискаше бузата си към грапавия гранит, над него светеше живачна лампа, винтовката липсваше, сякаш го нямаше и тялото му и той висеше в празното пространство с буза, притисната към гранита, а на площада пред него като на сцена се разиграваше някаква фантастична трагедия.
Видя как покрай редицата улични лампи, обкръжаващи площада, и покрай скупчените талиги и каруци с гръм и трясък се носи брониран автомобил, картечната му кула се върти като бясна на всички страни, сеейки плътен огън, и трасиращите куршуми летят из целия площад, а пред бронираната кола, вирнал глава, тича в галоп кон, влачейки скъсаните си тегличи… Изведнъж един фургон, покрит с брезент, се откъсна от гъмжилото от каруци и пресече пътя на бронирания автомобил, конят бясно се втурна настрани, връхлетя върху уличния стълб и се преби, а бронираната кола рязко удари спирачки и се завъртя. В този миг през откритото пространство претича висок мъж, целият в черно, замахна с ръка и падна по очи на асфалта. Под бронирания автомобил избухна пламък, взривната вълна го разтърси и желязното чудовище клюмна назад. Човекът в черно вече тичаше отново. Той заобиколи колата, пъхна нещо в амбразурата на водача и отскочи настрана. Андрей видя, че това е Фриц Гайгер, а амбразурата се озари отвътре, в бронирания автомобил проехтя гръм и от него излетя дълъг огнен език от пламък и дим. Приведен, с леко сгънати крака, разперил дългите си до земята ръце, Фриц обикаляше на една страна като рак около колата и изведнъж бронираната врата се отвори, на асфалта се изтърси рунтав вързоп, обхванат от пламъци, и с пронизителен вой се затъркаля, пръскайки искри…
Сетне Андрей отново изпадна в несвяст, сякаш на площада сцена се спусна завеса, чуваха се само някакви озверели гласове и истерични писъци и тропот на множество крака. От горящата бронирана кола се носеше воня на нажежено желязо и бензин. Фриц Гайгер, заобиколен от тълпа с бели ленти на ръкавите, извисявайки се с цяла глава над всички, раздаваше команди, рязко размахваше дългите си ръце, сочейки на разни страни, а лицето и русолявите му разчорлени коси бяха плувнали в пот. Други хора с бели ленти, струпани около уличните фенери пред входа на кметството, кой знае защо се катереха по тях и спускаха отгоре дълги, разлюлявани от вятъра въжета. Влачеха някого по стълбището, той се дърпаше, махаше с ръце и крака и през цялото време пищеше като жена на висок глас така, че ушите глъхнеха, и изведнъж цялото стълбище се изпълни с народ, замяркаха се черни, брадати лица и задрънча оръжие. Писъкът секна, тъмното тяло изпълзя нагоре по уличния стълб, като трескаво подритваше и се усукваше. От тълпата проехтяха изстрели, потръпващите крака се отпуснаха, изпружиха се и тъмното тяло бавно се залюля във въздуха.
А после Андрей вече дойде на себе си от някакво ужасно друсане. Главата му се мяташе сред твърди, миризливи вързопи, той пътуваше нанякъде, караха го бог знае къде, и познат разярен глас подвикваше: „Ди-и-й! Ди-и-й, твойта кожа!.. Хайде, давай!“ А точно пред тях, на фона на червеното небе гореше кметството. Прозорците бълваха огнени езици и пръскаха искри в мрака и се виждаше как леко се поклащат дългите изпружени тела, увиснали на уличните фенери.
ГЛАВА ВТОРА
Измит и преоблечен, с превръзка на дясното око, Андрей се бе изтегнал в креслото и мрачно гледаше как чичо Юра и Стас Ковалски — също с бинтована глава — лакомо сърбат направо от тенджерата някаква димяща чорба. Обляна в сълзи, Селма седеше до него, въздишаше на пресекулки и все се опитваше да го хване за ръката. Косите й бяха разрошени, гримът от клепачите размазан по бузите, лицето й беше подпухнало и пламтеше цялото на червени петна. Идиотски изглеждаше и лекомисленият й прозрачен пеньоар, прогизнал отпред от сапунена вода.