— … Значи е искал да те пребие от бой — обясняваше Стас, като продължи да сърба. — Нали разбираш, нарочно така старателно те е обработвал, че сума ти време да ти държи влага. Знам го аз тоя номер, мене сините хусари веднъж по същия начин ме обработваха. Само че аз целия курс, нали ти е ясно, го изкарах — вече бяха почнали да ме тъпчат с крака, ама тогава, слава тебе, Света Богородице, стана ясно, че не съм този, който им трябвал…
— Носа ти са счупили, ама чудо голямо… — потвърди и чичо Юра. — То носът не е като оная работа… — и счупен, пак ще си го бива… А реброто… — Той махна с ръката, в която стискаше лъжицата. — Да знаеш аз колко ребра съм си чупил. Най-важното е, че коремът ти не е спукан, разните там дробове, далаци…
Селма въздъхна, хлипайки, и пак се опита да го хване за ръката. Той и погледна и каза:
— Стига си ревала. Я иди се преоблечи и изобщо…
Тя послушно стана и отиде и другата стая. Андрей размърда езика си, напипа още нещо твърдо в устата си и го изплю в дланта си.
— Пломбата ми е избил — каза той.
— Хайде бе? — учуди се чичо Юра.
Андрей му я показа. Чичо Юра я разгледа и поклати глава. Стас също поклати глава и каза:
— Рядък случай. А пък аз, когато се оправях след тая работа — три месеца да знаеш съм лежал, — та тогаз зъби повече изплювах. Жена ми всеки ден ми правеше баня на ребрата. После тя умря, пък аз, ей ме на, съм си жив и здрав. И пет пари не давам.
— Три месеца! — презрително рече чичо Юра. — На мене, когато ми откъсна задника край Елня, половин година се мотах по болниците. Туй — да ти откъснат седалищните части — е страшна работа, братче. Там, в седалището, разбираш ли, се преплитат всичките главни кръвоносни съдове. А пък мене как ме перна по допирателната!.. Момчета, питам, абе какво става, къде ми е задникът? И ако щеш вярвай, ама ми беше отнесло панталоните чак до самите кончови, сякаш изобщо не съм имал панталони… е, в кончовите все нещо беше останало, ала нагоре — нищичко ти казвам!.. — Гой облиза лъжицата си. — На Федка Чепарев тогава главата му откъсна — съобщи чичо Юра. — Същият шрапнел я откъсна…
Стас също облиза лъжицата си и известно време те мълчаливо седяха и гледаха замислено в тенджерата. После Стас деликатно се изкашля и отново загреба с лъжицата от димящата чорба. Чичо Юра последва примера му.
Селма се върна. Андрей я погледна и отмести очи. Ама че се беше пременила глупачката. С огромни обеци беше се накичила, деколтето й до пъпа стигаше и пак се беше нацапотила като курва… То и курва си беше де… Не можеше да я гледа изобщо, да върви по дяволите. Отначало този срам в антрето, а после и срамът в банята, когато тя, ридаеща, смъкваше напиканите му гащи, а той гледаше синьо-черните петна по корема и по хълбоците си и пак плачеше — от жалост към себе си и от безсилие… И, разбира се, пак е пияна, всеки божи ден е пияна и сега, докато се е преобличала, сигурно си е сръбнала от бутилката…
— Този лекар — замислено рече чичо Юра. — Абе тоя, плешивия, дето беше тук преди малко — къде съм го виждал?
— Много е вероятно и у нас да сте го срещали — каза Селма с прелъстителка усмивка. — Живее в съседния вход. Сега като какъв работи, Андрей?
— Поправя покривите — мрачно каза Андрей.
Тя спеше на провала с този плешив доктор и цялата къща го знаеше. Той много-много не се криеше. Пък и изобщо никой не се криеше.
— Че как така ходи по покривите? — учуди се Стас и лъжицата му замря на три пръста от мустаците.
— Ами така — каза Андрей. — По покривите чука, жените чука… — Той се надигна с пъшкане, бръкна в скрина и извади цигари. Пак липсваха два пакета.
— За жените ми е ясно… — слисан мърмореше Стас, тръскайки лъжицата над тенджерата. — Ама туй с покривите? Че ако вземе да падне? Лекар е все пак…
— Абе тия в Града вечно ще измислят нещо — злъчно каза чичо Юра. Той понечи да пъхне лъжицата в кончова на ботуша си, но се усети и я сложи на масата. — Същата работа както при нас, в Тимофеевка, веднага след войната пратиха в един колхоз за председател грузинец, бивш заместник по политическата част…
Иззвъня телефонът. Селма вдигна слушалката.
— Да — каза тя. — Д-да… Не, болен е, не може да се обади…
— Дай тук слушалката — каза Андрей.
— От вестника те търсят — прошепна Селма, прикрила микрофона с длан.