Андрей протегна ръка.
— Дай слушалката! — повтори той, като повиши глас. — И се отучи да се бъркаш в хорските работи!
Селма му подаде слушалката и взе цигарите. Ръцете й трепереха, устните — също.
— Воронин на телефона — каза Андрей.
— Ти ли си, Андрей? — прозвуча гласът на Кенши. — Къде изчезна? Търся те навсякъде. Какво правиш? В града има фашистки преврат.
— Защо да е фашистки? — смая се Андрей.
— Ще дойдеш ли в редакцията? Или наистина си болен?
— Ще дойда, разбира се, ще дойда — каза Андрей. — Ти ми обясни…
— Тук имаме списъци — съобщи припряно Кенши. — Специалните ни кореспонденти и други подобни… Архивите…
— Разбрах — каза Андрей. — Ти ми обясни защо мислиш, че е фашистки?
— Не мисля, а знам — нетърпеливо отвърна Кенши.
Андрей стисна зъби и изпъшка.
— Чакай — раздразнено го прекъсна той. — Не вдигай толкова пара… — Андрей трескаво премисляше положението. — Добре, ти подготви всичко, а аз сега тръгвам.
— Хайде — каза Кенши. — Само внимавай по улиците.
Андрей трясна слушалката и се обърна към фермерите.
— Момчета — каза той. — Трябва да вървя. Ще ме закарате ли до редакцията?
— Че защо да не те закараме… — отзова се чичо Юра. Той вече ставаше от масата и в движение залепваше току-що свитата си цигара. — Хайде, Стас, да ставаме, какво сме се заседели. Ние с тебе си дремем тук, а пък в туй време те там, нали ти е ясно, вече вземат властта.
— Да — съгласи се със съжаление Стас и също се надигна. — Май празна работа излезе наш’то. Уж им светихме на тия маслото, всичките ги избесихме, ама слънцето пак го няма никакво… Брей, твойта кожа, къде съм пъхнал машинката си?…
Той затършува по ъглите да открие своя уродлив автомат, а чичо Юра, димейки с огромната си цигара, спокойно започна да навлича върху гимнастьорката съдраната си ватенка и Андрей тъкмо стана да се облече, но се сблъска със Селма. Тя беше му преградила пътя, много бледа и много решителна.
— Идвам с тебе! — заяви Селма със същия особен, нагъл и писклив глас, с който обикновено започваше всяка свада.
— Пусни ме да мина — Андрей се опита да я отстрани със здравата си ръка.
— Никъде няма да те пусна — каза Селма. — Или ще ме вземеш със себе си, или ще си останеш в къщи!
— Махни се от пътя ми! — изкрещя Андрей, който вече не издържаше. — Само ти ще ми липсваш там, глупачко!
— Няма да те пусна! — злобно изръмжа Селма.
Тогава Андрей, без да замахва, й зашлеви една силна плесница. Настана тишина. Селма не помръдна, само на бледото й лице с изпънати като струна устни отново избиха червени петна. Андрей се опомни.
— Извинявай — рече той през зъби.
— Няма да те пусна… — повтори Селма съвсем тихо.
Чичо Юра се изкашля два пъти и рече, сякаш на себе си:
— То изобщо в такова време сама жена в къщи да стои… май не е много хубава тая работа…
— Точно така — подхвана Стас. — Не бива сега да стои сама, а с нас кой ще посмее да я закачи, ние сме фермери…
Андрей продължаваше да стои пред Селма, вторачил очи в нея. Опитваше се поне сега нещичко да разбере, поне мъничко да проумее що за човек е тази жена и както винаги нищо не разбираше. Беше курва, курва по природа, курва по призвание — това го разбираше. Това го осъзна отдавна. Тя го обичаше, заобича го от първия ден — това също го знаеше, и знаеше, че тази обич не е никаква пречка за нея. И сега никак не й пукаше, че ще остане сама в къщи, тя изобщо никога от нищо не се страхуваше. Това също добре го знаеше. Знаеше и разбираше всяко нещо поотделно за себе си и за нея, но всичко заедно…
— Добре — каза той. — Обличай се.
— А ребрата не те ли болят? — попита чичо Юра, за да отклони разговора в друга посока.
— Няма нищо — промърмори Андрей. — Търпи се. Стига сме киснали тук.
Като се стараеше да отбягва погледите на всички, той пъхна в джоба си цигарите и кибрита и се спря пред бюфета, където в най-далечния ъгъл, под купчината салфетки и кърпи бе скрит пистолетът на Доналд. Да го вземе или да не го вземе? Представи си най-различни сцени и ситуации, когато пистолетът би могъл да му потрябва, и реши да не го взима. Да върви по дяволите, все някак ще се оправя и без него. Все едно, нямам намерение да се сражавам…
— Е, тръгваме ли? — каза Стас.
Той вече беше до вратата и внимателно провираше бинтованата си глава през ремъка на автомата. Селма стоеше до него в дългия си дебел пуловер, който беше навлякла направо върху роклята с дълбокото деколте. В ръката си държеше шлифер.
— Да вървим — изкомандува чичо Юра и силно тропна по пода с приклада на картечницата си.