— Свали си обеците — промърмори Андрей на Селма и излезе на стълбището.
Тръгнаха да слизат. Съседите, които си шушукаха в тъмнината на стълбищните площадки, уплашено млъкваха и се дръпваха от пътя им, щом различаваха въоръжени хора. Някой каза: „Това е Воронин…“, и му подвикна:
— Господин редакторе, няма ли да кажете какво става в Града?
Андрей не успя да отвърне, защото от всичко страни зашъткаха на онзи, който зададе въпроса, а някой зловещо прошепна: „Абе, глупак, не виждаш ли, че го прибират човека!..“ Селма истерично се изкиска.
Излязоха на двора, качиха се в каруцата и Селма наметна шлифера върху раменете на Андрей. Изведнъж чичо Юра каза: „Тихо!“ и всички се ослушаха.
— Стрелят някъде — прошепна Стас.
— Я какви дълги откоси пускат — добави чичо Юра. — Не жалят боеприпасите… И откъде ли ги вземат? Та десет патрона са половин литър първак, а я виж тоя как ги е зачесал… Ди-и-й! — изрева той. — Заприказвахме се!
Каруцата изтрополи под свода. На прага на портиерната с метла и лопата в ръце стоеше малкият Уан.
— Я гледай ти — Ваня! — възкликна чичо Юра. — Тр-р-р! Здрасти, Ваня! Какво правиш тука, а?
— Мета — отвърна Уан усмихнат. — Здравейте.
— Абе я го остави това метене! — каза чичо Юра. — Какви ги приказваш бе, човек! Тръгвай с нас, ние тебе министър ще те направим, целият в коприна ще се облечеш, с „Победа“ ще се возиш!
Уан учтиво се усмихна.
— Добре, чичо Юра — нетърпеливо го покани Андрей. — Да тръгваме!..
Болеше го хълбокът, в каруцата не можеше да си намери удобно място и той вече съжаляваше, че не тръгва пеш. Без да забележи, се беше облегнал на Селма.
— Тъй да е, Ваня, щом не щеш да тръгнеш — недей — реши чичо Юра. — Ама за министър се приготви! Вземи се среши, ясно ли ти е, и врата си измий… — Той замаяна с поводите. — Ди-и-й!
С грохот изскочиха на Главната улица.
— Имаш ли представа чия е тая каруца? — неочаквано понита Стас.
— Дявол знае — отвърна чичо Юра, без да се обръща. — Конят, като го гледам, трябва да е на оня, дребната душица… абе, дето под самата пропаст живее, един такъв рижав, сипаничав… канадец ли е, какъв е…
— Хайде бе? — каза Стас. — Кой го знае как псува.
— Ами — рече чичо Юра. — Убиха го.
— Тъй ли? — учуди се Стас и млъкна.
Главната улица беше пуста и забулена в гъста нощна мъгла, макар че часовниците показваха пет часа следобед. Напред, в далечината, мъглата придобиваше червеникав оттенък и тревожно мъждукаше. От време на време там ярко лумваха бели отблясъци — прожектори ли светваха, или нощни фарове — и през мъглата глухо отекваше стрелба, понякога я чуваха дори по-ясно от грохота на колелата и тропота на копитата. Там ставаше нещо.
В сградите от двете страни на улицата светеха много прозорци, но повечето на горните етажи. Пред затворените магазини и павилиони нямаше опашки, но Андрей забеляза, че в някои входове са се събрали хора — оттам плахо надничаха и отново се скриваха, а най-смелите излизаха на тротоара и поглеждаха нататък, където мъглата мъждукаше и където се стреляше. Тук-таме по паважа се открояваха тъмни силуети, сякаш някой беше нахвърлял чували. Андрей не разбра веднага какви са тия проснати туловища, но скоро с учудване се убеди, че са мъртви павиани. В градинката край потъналото в мрак училище пасеше самотен кон.
Каруцата дрънчеше и се тресеше и всички мълчаха. Селма нежно хвана ръката на Андрей и той, отпуснат от болката и умората, се сгуши в топлия й пуловер и затвори очи. „Лошо ми е — мислеше си той. — Ох, колко ми е лошо… И Кенши какво толкова се е разфучал, за какъв фашистки преврат ми разправя?… Просто всички са побеснели от страх, от злоба, от безизходицата… Експериментът си е Експеримент.“
В този миг каруцата подскочи и сред грохота на колелата се разнесе такъв див и пронизителен писък, че Андрей се обля в пот, изправи се и се заоглежда като обезумял.
Чичо Юра яростно псуваше и с все сили дърпаше поводите, за да задържи коня, хукнал някъде настрани, а отляво, по тротоара, надавайки нечовешки и в същото време съвсем човешки, изпълнени с болка и ужас писъци, тичаше презглава нещо горящо, някаква огнена топка, която оставяше подир себе си пламтящи пръски, но преди Андрей да успее да се опомни и да разбере какво става, Стас пъргаво скочи от каруцата и без да сваля автомата от врата си, с два кратки реда подкоси този жив факел — само стъклата на някаква витрина иззвънтяха. Огнената топка се преметна, изтъркули се на тротоара, жално изписка за последен път и замря.